Как Тодор Живков разпореди да се направи филм по книгата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Състезанието за любим филм на публиката „Лачените обувки на българското кино” на БНТ бе спечелено от филма на режисьора Людмил Стайков „Време разделно”, създаден по едноименната книга на Антон Дончев.
И другите девет филма от класацията в десетката са изключително стойностни, но „Време разделно” има съвсем друга стойност. В случая българският народ прояви изключителна мъдрост и задълбочено мислене. Като оценяват историческите събития и съвремието, хората осъждат безразсъдния фанатизъм, чието лице виждат ежедневно.
Както винаги и сега не липсват скептици. Разни псевдоучени и псевдокритици се опитват да омаловажат стойността на филма. Наричат го поръчков. Казват, че събитията от онова време са отразени жестоко. По този повод Антон Дончев каза в интервю, че отразеното в романа е розово в сравнение с жестоката действителност в онова време.
Но нека видим откъде тръгна филмът. Доколкото си спомням, през 1985 г. „правешкият хитрец” Тодор Живков посети в Родопите ловно стопанство „Кормисош”, което аз ръководех тогава. В разговор ме запита как вървят процесите при хората, на които бяха възстановени имената през седемдесетте години на двадесети век. Тези хора са били потурчени насилствено в предните векове. Казах му, че процесите вървят по-добре от очакваното, но нещата са направени недипломатично. „Какво имаш предвид?” – запита ме той. – „Имам предвид, че възрастните хора знаят толкова, колкото да се подписват, но книги не са чели никога. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Младите са учили българска история и знаят за потурчванията, но се колебаят под натиска на имамите. Казах му, че не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му кажеш защо. – Продължих: Книгата „Време разделно” е трябвало да се чете пред хората на кръжоци и отдавна да е била филмирана.” Живков реагира бурно. Извика сътрудниците си и се разпореди да се направи филм по книгата. При следващото идване запита какво става с филма. Докладваха му, че Антон Дончев не дава сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария” – разпореди Живков. След недълго време пристигна режисьорът Людмил Стайков и каза, че ще започне заснемането на филма „Време разделно”. Предоставихме всички условия, помагахме с каквото можем и работата започна. Статисти бяха главно потомци на потурчените българи. 30 процента от сцените са заснети в ловно стопанство „Кормисош”. Стана прекрасен филм, но според мен закъсня във времето. Беше награждаван многократно и прехвърлен на широк екран в Америка.
Когато се запознах с Антон Дончев, го попитах защо не е давал сценария. Отговорът беше: „Аз за този филм съм получил 12 000 лева хонорар. Всичките тези пари съм внесъл във фонда „1300 години България” по договорка с Людмила Живкова. Спорът ни беше, че аз исках да доминира във филма бедата от исляма, а не от еничарите, защото те са ислямизирани българи.” Беше постигнат известен баланс по този въпрос и днешната практика показва мъдростта и прозорливостта на Антон Дончев.
Има псевдоучени, които отричат творчеството на акад. Дончев. Принизяват и стойността на романа „Време разделно”. На всички интриганти препоръчвам да се извинят на акад. Антон Дончев и да му се поклонят!
Христо Христов-Референта, Правец
