ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В близките дни Иран и Сирия трябва да подпишат споразумение за стратегическо партньорство. Последните му детайли бяха обсъдени през тази седмица в Дамаск от иранска правителствена делегация. Техеран претендира за водеща роля във възстановяването на сирийската икономика. Или по-скоро се стреми да защити своите инвестиции в страната от времето на годините на военен конфликт. По мнения на експерти, Техеран се опасява, че докато ситуацията в Сирия се нормализира, други страни, включително Русия, ще се опитат да го изтласкат от там, пише руският вестник „Коммерсантъ“, цитира Фокус.
Сирийският министър-председател Имад Хамис и първият вицепрезидент на Иран Исхак Джахангири трябва да подпишат редица споразумения (в това число и „стратегически документ“ за икономическо и културно сътрудничество) по време на заседание на комисия на високо ниво по икономическото сътрудничество, която ще се проведе в следващите дни. Това съобщи иранската агенция „IRNA“. С подготовката на заседанията, през тази седмица в Дамаск се занимаваха иранската делегация, представена от експерти от няколко министерства, оглавена от заместник-министъра на транспорта и градското развитие Амир Амини. По негови думи, Техеран разчита, че иранските инвеститори и производители ще изиграят важна роля в поствоенното възстановяване на Сирия.
Сред задачите на делегацията влизаше съгласуването на последните детайли от „стратегическия документ“, който обединява всички досега подписани споразумения. Става въпрос за сътрудничество в банковата и митническата сфера, промишления сектор, информационните технологии, създаването на малки предприятия, водоснабдителните мрежи и електрическите линии, както и инвестиции във всички сектори на сирийската икономика – предимно тези, които изискват спешно възстановяване.
Според министъра на икономиката на Сирия Самер ал-Халил, Техеран и Дамаск имат споразумения в много сфери, но „по-голямата част от тях се нуждаят от преразглеждане, развитие и активизация“. Той подчерта, че икономическите отношения между двете страни не са достигнали нивото на културни и обществени отношенията. В допълнение, той отбелязва необходимостта от създаването на съвместни банки за развитие на търговията, както и прехода на местната валута във взаимозаменяаема, за да се избегнат негативните последици в отношенията между двете страни, породени от санкциите на САЩ.
Войната в Сирия напълно измени икономическите ѝ и финансови връзки. В периода 2004 – 2010 година страната беше четвърта по обема на получени инвестиции от други арабски страни, предимно тези от Персийския залив. Особено активно се развиваше съюза между Сирия, Турция и Катар. По-конкретно през 2008 година Анкара задели 6.3 милиона долара за 42 съвместни проекта в рамките на сирийско-турската програма за междурегионално сътрудничество. Търговският оборот между страните беше нараснал три пъти. През 2010 година сирийският износ в Турция е бил около 662 милиона долара, а вносът – 1. 85 милиарда долара. Търговският оборот на Иран със Сирия в този период представлява, по данни на иранските медии, около 500 милиона долара.
С началото на конфликта в Сирия Иран се оказа единственият спонсор на сирийската власт. През януари 2013 година Техеран откри първата кредитна линия в размер на 1 милиард долара, благодарение на който правителството успя да плати за внос на продоволствия. След това последва кредит от 3.6 милиарда долара за покупки на петролни стоки. Третият кредит беше отпуснат през 2015 година и отново бе на стойност 1 милиард долара. Техеран отделяше средства към Дамаск и за плащане на заплатите на държавните служители, което помогна за съхранението на държавните институции в Сирия. През 2012 година между двете страни влезе в сила споразумение за свободна търговия и към 2014 година търговският оборот достигна до 1 милиард долара (макар и да падна след това отново). Обемът на финансирани от Иран шиитски отряди, воюващи на територията на Сирия, не е ясен.
„Иран се стреми на всяка цена да укрепи своето влияние в Сирия. Докато политическото му присъствие на надмине икономическото. Техеран иска да компенсира своите разходи в тази страна“, заяви живеещият в Катар сирийски икономист Самир Сейфан. В същото време той подчерта, че към момента Сирия може да предложи малко извън рамките на процеса на възстановяване, който по оценки на Дамаск, ще струва 400 милиарда долара. Въпреки това, по думите на експерта, докато Иран съхранява присъствието си в Сирия, Западът няма да предостави пари за възстановяването на страната.
В допълнение САЩ и ЕС не възнамеряване да инвестират във възстановяването на Сирия преди политическото уравновесяване на ситуацията в тази страна. „Всякакви дискусии за възстановяването в отсъствието на политическо решение са преждевременни“, заявиха от държавния департамент на САЩ в сряда.
На този фон Техеран се опитва да завърже Дамаск с юридически обвързващи споразумения. Според дипломатически източник на „Коммерсантъ“ в Сирия, те не се харесват на всички в Дамаск. По-рано сирийската опозиция също определи заключението на сирийско-иранските контакти като „мародерство“.
„Когато се стигне до въпроса за възстановяването в Сирия, между участниците на процеса от Астана могат да се породят разногласия. В Иран виждат, че Русия, Турция, Германия и Франция практическо започват нов процес, свързан с възстановяването на Сирия. И Техеран активизира своите усилия, за да не остане встрани“, заяви преподавателят в техеранския университет „Шахида Бехешти“ Хамидреза Азизи.
В края на юли президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви, че на 7 септември в Истанбул се планира среща на върха посветена на Сирия, на която ще присъстват лидерите на Русия, Франция и Германия. В Техеран тази новина беше приета спокойно. „Иран е готов за всякакъв сценарий, включително и такъв, при който другите играчи, в това число Русия, могат да отидат в друга страна“, заяви Азизи. Въпреки това, както съобщи в сряда говорителят на руския президент Дмитрий Песков, срещата на върха в Истанбул „все още не е в дневния ред в съгласуван вид“.
