Искането на Янкулов до ВСС срещу Сарафов – юридически неиздържано, преследващо евтини политически цели
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В четвъртък, на нарочно заседание, свикано от служебния вицепремиер и правосъден министър Андрей Янкулов, Пленумът на Висшия съдебен съвет ще се занимае с искането за отстраняване на временния главен прокурор Борислав Сарафов. Тезата на Янкулов е, че с приетата в началото на януари 2025 г. поправка в съдебния закон Сарафов е можел да бъде и.ф. главен обвинител до 21 юли 2025 г. Същото смятат част от съдиите от Върховния касационен съд, както и от апелативни съдилища в страната. Но има и други апелативни съдии, които приемат Сарафов за напълно легитимен, с оглед на два факта. Първо, основен правен постулат е, че законите действат занапред, т.е. визираната поправка следва да се прилага спрямо следващия временен ръководител на държавното обвинение. Второ, прокурорската колегия, която е компетентна да вземе решение за мандата на Сарафов, вече нееднократно е обяснила именно това, че поправката действа занапред, пише Труд.
Искането на Янкулов предизвика повишаване на политическото напрежение. ППДБ, чрез близката до тях протестърска организация „Правосъдие за всеки“, планират два протеста - в сряда и в четвъртък. Лидерът на ПП Асен Василев изложи опорни точки пред журналистите в парламента, а самият служебен правосъден министър обиколи редица медии, за да пропагандира тезата си за абсурдния главен прокурор. Освен за предизборно мобилизиране на партийния актив, темата е изключително удобна и за отклоняване на вниманието от безобразията, които твори служебната власт от ден първи, както и за замитане на следите, показали сериозната обвързаност на ППДБ с криминалния казус „Петрохан“.
Политическата логорея и медийната хиперактивност на самия вносител на искането Андрей Янкулов обвиха в мъгла конкретиката и най-вече юридическата мотивировка, с която служебният правосъден министър свиква Пленума на кадровия орган на съдебната власт. Обяснението за това се крие в осемте страници, които Янкулов представи миналия петък сутринта, няма и 18 часа след като бе влязъл в кабинета в Министерството на правосъдието.
Служебният правосъден министър си служи с неистини
Никак не говори добре за правосъдния министър в служебното правителство на Андрей Гюров, че борави с неистини. Янкулов пише, че е налице становище на ВКС, с което Сарафов е обявен за нелегитимен. Такъв документ няма. Има отделни решения на наказателни съдебни състави, които отказват на и.ф. главен прокурор да възобновят дела по депозирани негови искания. Становище на върховните съдии обаче няма. Такова би имало само ако бе образувано тълкувателно дело, което след преглед на законодателната уредба, съдебната практика и т.н. приключи с решение, прието от Общото събрание на Наказателната колегия. Да, но това не се е случило, така че Янкулов прави неверни твърдения, което изначално опорочава искането му, с което занимава ВСС.
Стилът на становището, което министърът би следвало да е изписал за броени часове, освен ако не го е подготвил предварително, още докато се е подготвял за поста като старши правен експерт в „Антикорупционен фонд“, и който, както стана ясно, не бил взимал участие в опитите за натиск над правоохранителните органи във връзка с проверката им за дейността на сектата от Петрохан през 2024 г., също поражда въпроси. Нивото на текста обаче е обидно ниско - не просто за министър, а дори за всеки уважаващ себе си юрист. Янкулов на три пъти използва определения като „абсурд“ и „абсурдно“, докато мотивира защо Сарафов не можело да продължи да е обвинител №1.
Искането на министъра оставя впечатление не за юридически издържан документ, а за слаба политико-пропагандна прокламация, облечена в административна форма. Вместо сдържан правен анализ, характерен за институционалната кореспонденция, се използва емоционално натоварен език, категорични оценки и внушения, които по-скоро напомнят партийно-пропагандна предизборна декларация. Юридическата аргументация е преплетена с риторика, подозрения и квалификации, които нямат място в акт, претендиращ за формална безпристрастност и правна строгост, какъвто следва да бъде един документ от „пазителя на държавния печат“. Правният стил по дефиниция изисква дистанцираност, прецизност и умереност. Докато в подписаното от Янкулов доминират внушения за „кризи“, „абсурди“ и нелегитимност, без да се поддържа последователна граница между факти, правни изводи и лични оценки. Подобна смес от правна терминология и публицистична реторика подкопава тежестта на изложението и го доближава повече до политическа позиция, отколкото до акт, който би следвало да издържи на строго юридическо тълкуване. Вместо да убеждава чрез правна логика, текстът разчита на внушение и драматизация. Това е типичен белег на партийна декларация с политическо послание, а не на документ, който следва да бъде възприеман като неутрално правно становище. В резултат се създава усещане за предварително формирана теза, към която впоследствие са подбрани аргументи, а не за безпристрастен юридически анализ, произтичащ от нормите и практиката.
Писмото на политизирания НПО-активист Янкулов, подписано от временния правосъден министър Янкулов, има идеологическа легитимност, достатъчна да бъде четено на предизборните сбирки на ППДБ, маркирани като протест на „Правосъдие за всеки“, но остава юридически неиздържано. Особено това се отнася до факта, че министърът свиква Пленума на ВСС, за да го занимае с въпрос, който е от компетентността на колегията на прокурорите.
Защо Янкулов удобно заобикаля прокурорската колегия на ВСС
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от КРБ правният статус на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор, е изрично уреден като титулярна конституционно установена длъжност, чието заемане се осъществява чрез процедура на споделена компетентност между Пленума на Висшия съдебен съвет и президента. Конституцията и Законът за съдебната власт, в неговия чл. 173, ал. 15, обаче не съдържат изрична уредба относно назначаването на временно изпълняващ функциите. В този контекст следва да се направи ясно разграничение между титулярното заемане на длъжността и временното упражняване на функциите. От тази гледна точка не може да се приеме, че всяко определяне на временно изпълняващ функциите задължително попада в обхвата на компетентността на Пленума. След конституционните изменения, които утвърдиха функционалната автономия на съдийската и прокурорската колегия като вътрешни органи на ВСС с кадрови правомощия по отношение на съответните системи, следва да се приеме, че правомощието да се определя временно изпълняващ функциите представлява производно от общата кадрова компетентност, насочено не към създаване на нов конституционен мандат, а към временно обезпечаване на упражняването на вече съществуваща компетентност. Тук следва да се отбележи, че освен определянето на изпълняващ функциите главен прокурор от ПК към ВСС, с решения на СК към ВСС от 12.11.2024 г. и 14.10.2025 г. на два пъти са били определяни временно изпълняващи функциите председатели на Върховния административен съд по абсолютно същата процедура и правна логика.
Единствено Конституционният съд може да реши, че компетентността принадлежи изключително на Пленума при липсата на изрична конституционна норма, което означава, че спорът има характер на конституционно тълкуване, попадащо по силата на чл. 149 от Конституцията в изключителната компетентност на КС на Република България, чиито решения имат задължителна сила за всички държавни органи. Пред КС не е повдигнат такъв въпрос и не се очаква произнасяне, което би могло да обърне съществуващата практика на органите на ВСС. Същата следва да се счита за валидно упражняване на предоставената им функционална автономия и задължение, насочено към гарантиране на непрекъсваемостта и стабилността на съдебната власт като елементи от основния конституционен принцип за върховенството на правото.
Няма съмнение, че всичко това е ясно на служебния вицепремиер. Янкулов обаче търси легитимност чрез свикване на Пленума - първо, защото има формалното правомощие да го направи, макар и не с представения мотив. И по-важното - разчита на подкрепата на няколко политизирани членове на ВСС. За правосъдния министър, още повече служебен, би следвало да е ясно, че партийната пропаганда няма място в работата на ВСС. Разбира се, в четвъртък обществеността ще бъде свидетел на точно обратното. Отсега е ясно, че Янкулов ще си партнира в пропагандното говорене с председателката на ВКС Галина Захарова, която отдавна доказа своята тежка зависимост от политическото прокси на ППДБ в съдебната власт – т.нар. Съюз на съдиите в България. Особено активна в подкрепа на Янкулов ще бъде и друго прокси на ППДБ в правосъдната система – кадровикът Атанаска Дишева, която от години прокарва евтините им пропагандни тези в работата на кадровия орган.
Синдромът „Христо Иванов“
Искането на Янкулов, внесено скоростно още на ден втори от мандата на служебната власт, цели единствено пропагандни ефекти – за да прикрие бруталния реваншизъм, който се е развихрил в изминалите дни, както и да даде заряд за предизборната кампания на ППДБ, чиято, оказва се, е служебната власт, и без съмнение – протежето на някогашния идеолог на Стратегията за овладяване на прокуратурата и бивш партиен лидер Христо Иванов. Подобно на своя ментор обаче Андрей Янкулов от седмица е в състояние на пълен отказ от приемане на реалността, в която някой друг, а не ти, е на последния етаж в Съдебната палата и е ръководител на прокуратурата. Синдромът „Христо Иванов“ е хронично, потенциално контагиозно, нелечимо, дегенеративно душевно объркване, изразяващо се в когнитивни дефицити и маниакалност на тема главен прокурор, съчетани с тежка делюзия по този въпрос.
Хубавото е, че както този четвъртък няма да последва нищо от предизборната пропаганда, в която Янкулов е в ролята на изпълнител на чужд сценарий, така и на 19 април предстои тежък сблъсък с реалността за ППДБ и всички обвързани с педофилската секта от Петрохан техни представители в настоящата служебна власт.
