Вход
София
Времето в София 0 o C

Истината за една от най-дългите и славни войни. И как тя променя Европа

Истината за една от най-дългите и славни войни. И как тя променя Европа

на 19.10.2020
26423
0
Истината за една от най-дългите и славни войни. И как тя променя Европа
Автор: ПИК
19.10.2020
0
26423

Най-новата книга от поредицата „История на войните“ е сред най-търсените заглавия на родния пазар. Единайсетото издание от хитовата серия с логото на „Милениум“ разказва за „Войната за испанското наследство“.

Историята оживява с поредицата "История на войните"

Историята оживява с поредицата "История на войните"

Търсете на вестникарските павилиони на цена само 5 лв....

на 29.08.2018

Династията на испанските Хабсбурги угасва след смъртта на крал Карлос II през 1700 г. Тя оставя след себе си огромно наследство в земи и богатства, от което европейските монархии се стремят да се възползват. Техните противоречия прерастват в един от най-мащабните за своето време въоръжени конфликти. Войната за испанското наследство противопоставя хегемонистичния модел, олицетворяван от Краля-слънце Луи XIV, и принципа за баланса на силите на европейския континент. Тя продължава дванадесет години и е изпълнена с множество обрати, като крайният резултат от нея поставя западния свят в преддверието на нова епоха.

Автор на хитовото четиво е Ростислав Ботев. Той е роден през 1974 г. в Габрово. Завършва Националната априловска гимназия в същия град през 1993 г., а през 1998 г. се дипломира със специалност „История“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. Четири години по-късно получава докторска степен към същия факултет. От 2007 г. работи като учител по история и цивилизации, носител на приза „Учител на годината“ през 2013 г. Съавтор на учебник по история и цивилизации за VIII клас.

– Г-н Ботев, това е първата книга от поредицата История на войните, която излиза под вашето перо. Как се роди идеята тя да бъде посветена на Войната за испанското наследство?

– Интересът ми към темата за испанското наследство и изобщо към наследствата като фактор в международните отношения е много стар. Предполагам, че започна във времето, когато писах дипломната си работа в Софийския университет, свързана с външната политика на Луи ХІV. По-късно открих, че явлението, при което две, три или повече държави се свързват помежду си само от личността на общия си владетел, е изключително интересно. Нарекох това явление „династизъм“ и написах статия в сп. „Минало“. Войната за испанското наследство е апотеоз на династизма в Европа, но не показва процеса на създаване на династична федерация, а на нейното разпадане.

– Това е един от най-продължителните конфликти в европейската история – военните действия се водят цели 12 години. Разкажете ни повече – какви са предпоставките за възникването на този ожесточен сблъсък и кои са страните в него?

–  През 1659 г. кардинал Мазарини урежда брак на Луи ХІV за испанската принцеса Мария Тереза, най-голямата дъщеря на испанския крал. Така французите трябва да получат права върху испанското наследство, ако той не се сдобие с друг наследник. Обаче се появява малко момче, което носи името Карлос ІІ и скоро става крал. Карлос е много болен поради многобройните кръвосмешения между предците му и Луи ХІV решава, че скоро ще дойде неговият ред.

Само че минават 35 години, преди това да се случи, а през това време ситуацията значително се променя. Когато Карлос умира (1700 г.) без деца, Франция вече не е господар на ситуацията. Срещу нея бързо се образува силна коалиция между Австрия (тя също има претенции за наследството), Англия и Холандия (те се стремят към установяване на баланс на силите) и други. Франция и Испания привличат на своя страна само Бавария.

– Кои от военните сражения и ръководители ви направиха най-ярко впечатление?

– В тази война воюват трима забележителни генерали, които привличат общото внимание. Започваме с англичанина Джон Чърчил Марлборо – гениален тактик, с много напредничава визия за воденето на битки. Редом до него е австрийският фелдмаршал Евгений Савойски. За него се шегуват, че може и да е незаконен син на Луи ХІV. От френска страна блести маршал Дьо Вилар. А най-запомнящата се битка е тази при Малплаке – изключително кръвопролитна и интересна с това, че няма еднозначен победител: тактически Марлборо и Евгений печелят, но с толкова жертви, че французите остават моралните победители.

– Защо трябва да се обърне повече внимание на този сблъсък? Какви са последствията и промените, които настъпват в Европа след него?

– Войните са ужасно нещо. Зад надхитрянето между командирите и героизма на отделни войници се крият многобройни разбити съдби, хиляди осакатени и попаднали в плен. Колкото и да е неприятно обаче, трябва да признаем, че нищо не променя повече хода на историята от тях. Светът преди и след големите войни е съвсем различен. Затова всяка война трябва да бъде изучавана от историците. В този случай имаме сблъсък на две концепции, но те не се олицетворяват от воюващите страни. Луи ХІV и император Леополд І искат Испания за своята династия, така че да доминират в Европа. Англия и Холандия искат равновесие на силите. Към този момент династичната идея вече е изгубила привлекателността си. Това френският крал разбира най-добре, когато трябва да избере между това, което е разумно за държавата му, и другото, което е добре за рода му. В крайна сметка се налага англо-холандският възглед – започва епохата, известна именно като „баланс на силите“.

– Може ли читателите да очакват ново заглавие от поредицата История на войните, написано от вас? До кои бойни полета ще ги отведете този път?

– Скоро ще излезе книгата „Седемгодишната война“. На пръв поглед в нея бойните полета са същите, но много голяма роля имат колониалните конфликти. Ето защо, ако прочетете тази книга, ще видите как се отваря още една нова страница в световната история – началото на края на Европа като център на модерната цивилизация.

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
На кого имате доверие?
Общо гласували: 20216
архив

Социализъм: Да нахраним гладния с риба.
Капитализъм, както ни го описват: Да не храним гладния с риба, а да му дадем въдица.
Капитализъм, какъвто е наистина: Не даваме въдицата, а я продаваме на кредит, без гладният да разбере, че няма достъп до езерото с рибата, нито има билет за риболов, защото и езерото, и рибата отдавна принадлежат на този, комуто той вече е длъжник за въдицата... 

x
САМО В ПИК TV: На Канарите луднаха по българския Енрике Иглесиас. Начо Паскал, който ни прослави чак в Южна Корея, крои втори хит с испански рапър (ВИДЕО)
x
Проучване установи - колко време е нужно, за да се влюбите
x