Италианската централна банка си послужи с България като лош пример за плоския данък
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Италианската централна банка заяви миналата седмица, че плановете на правителството за създаване на плосък данък върху доходите и намаляване на данъчната тежест може да се окажат нереалистични поради фискалните ограничения и сумата, с която държавата трябва да разполага за обширната си социална система.
Министър-председателят Джорджа Мелони одобри законопроект през март за първоначално намаляване на текущите данъчни групи от четири на три и след това въвеждане на модела на плосък данък преди националните избори през 2027 г.
Профсъюзите и опозиционните партии твърдяха, че планът ще бъде от полза най-вече за богатите.
"Моделът, предвиден от законопроекта - система с единна ставка заедно с намаляване на данъчната тежест - може да се окаже нереалистичен за страна с обширна социална система, особено в светлината на ограниченията на публичните финанси", каза на депутатите данъчният експерт от Централната банка на Италия Джакомо Рикоти.
Пред парламента Рикоти каза, че моделът с единна лихва е разпространен сред страните, считани от Международния валутен фонд (МВФ) за развиващи се икономики, като спомена между другото Беларус, България, Грузия и Унгария.
Тъй като плоският данък има тенденция да увеличава неравенството в доходите, Рикоти каза, че някои страни като Естония и Словакия са придружили въвеждането му с данъчни облекчения, насочени към подпомагане на групи, които не са водещи по богатство. "Ефектите на преразпределение (на модел с една ставка за облагане на доходите) ще трябва да бъдат внимателно оценени", добави той, цитиран от Ройтерс.
Дясната администрация обеща да запази тенденцията за намаляващ бюджетен дефицит, защото новите бюджетни правила, които се обсъждат на ниво Европейски съюз, увеличават натиска върху Рим да поддържа предпазлив подход към разходите в държавните финанси.
Италианските публични социални разходи, които се равняваха на около 30% от брутния вътрешен продукт през 2022 г., са вторите най-високи след тези на Франция от 38-те членове на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Банката на Италия публично критикува политиката на правителството на Мелони в миналото.
През декември институцията каза, че правителствен план за намаляване на регулаторните ограничения върху използването на пари в брой може да подхранва сивата икономика. Мелони се отказа от плана, след като му се противопоставиха и в Брюксел.
