Мантрата успокоява ума и разтоварва душата, казва Елица Йоргова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Започнах да се занимавам с медитация през 1999 година. Моят първи учител бе македонският художник Перица Георгиев. Чрез него се докоснах до различни учения. Правихме разни практики като ребъртинг и зикер, пеехме мантри. Тогава се поставиха основите за мен. Това, което най-силно ме впечатли, бяха мантрите. Те успокояват ума и разтварят душата. А всеки знае поговорката: Който пее, зло не мисли. И е така, казва Елица Йоргова, завършила най-старото в света училище по йога в Индия пред „Марица”.
През 2002 година тя отишла при Дамян Василев. Той е един от първите и най-добрите йога преподаватели в България. Човек с много знания. Ходела при него по три пъти в седмицата, но тогава не си и представяла, че йога ще стане нейна професия. Ала лекотата, която чувствала в тялото и душата си, била незабравима.
„Практикувах йога през цялото време, но в един момент реших, че това не ми стига. Не знаех дали съм научила достатъчно. Не бях сигурна дали изпълнявам всичко правилно. Предимството да практикуваш под указанията на инструктор е това, че обучен човек те коригира и те предпазва. А аз карах със запомненото от миналото. Така реших, че искам да уча йога и да уча точно в Индия. Дори не се прибрах в България”, разказва Елица.
Случаят я насочва към Кайвалядхама - най-старото училище за йога преподаватели в света. Там Елица усвоява всичко - и ползите, и противопоказанията на практиките. И най-вече отговорността да си йога преподавател. За нейно съжаление обучението трае само 9 месеца.
„Видя ми се малко, макар че стандартните курсове днес, дори и в Индия, са от един до три месеца. Да станеш инструктор по йога определено изисква повече време”, казва тя.
Когато излиза от училището в Индия, Елица още не се чувства преподавател. Ала щом си идва в Пловдив, приятел я кани да проведе един час и на нея харесва. Така решава да преподава на свои групи. На първото занимание има само една ученичка, и то приятелка на майка , дошла да я подкрепи. Но Елица си спомня за трепета, с който е провела този час. Следват и провалени часове, и успешни.
Сега всеки работен ден на Елица минава сред хора, които искат да се усъвършенстват и да си помогнат в различни насоки - за здравето или за психиката. Новата любов са майките и бебетата. След като самата тя става майка, вижда колко много може да бъде от полза за жените. След лека бременност и раждането на едно спокойно и усмихнато бебе, Елица прави курсове за майки и за бебета. Нейното верую е, че йога премахва страховете на майката и тя не ги предава на бебето. И така на света идват много по-спокойни и щастливи хора.
„Това не е професия, а удоволствие за мен. Толкова съм щастлива в залата. Винаги обяснявам с огромно желание и съм удовлетворена, когато хората си тръгнат с усмивка. Работя с бременни, с майки, с бебета. И бебетата в коремите играят йога или поне осъзнават, че майките им го правят. Наскоро дойде една моя курсистка да ми покаже бебето си. Щом го заговорих, то ме позна. Или поне така каза майка му, но аз напълно го вярвам”, казва тя.
