И "Уолстрийт джърнъл" гръмна за шпионския скандал: В ерата на флашките Москва все още разчита на "свои хора" в България. Иван Гешев: Такова нещо се случва веднъж в живота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шпионският скандал, разразил се у нас, в който бяха замесени високопоставени български чиновници и руски дипломати, продължава да намира своя отзвук в световните медии.
Припомняме, че вчера след заседанието на Съвета на Европа премиерът Бойко Борисов заяви, че европейските лидери са подкрепили българската прокуратура в разразилия се шпионски скандал с Русия, което е наложило обявяването за персона нон грата на двама руски дипломати. За акцията ни поздрави по-рано и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, както и държавният департамент на САЩ и редица посолства.
След като Си Ен Ен публикува обширен материал, шпионската афера бе коментирана и от авторитетния "Уолстрийт джърнъл".
Ето какво пише в статията на изданието:
В началото на декември високопоставен служител на българското министерство на отбраната седна на бюрото си, извади черен смартфон на Samsung и прекара следващите час и 20 минути в щракване на снимки на класифицирани военни документи на работния си компютър. Снимките, за които се твърди, че са предназначени за лидера на руски шпионска мрежа, включват чувствителна информация за реактивни изтребители F-16, според видеозахващания, публикувани от българските власти.
„Миналия път предоставихте много материали. Четири партиди “, казва ръководителят на шпионската мрежа. „Видях какво имаше на флашката. Добри неща."
Миналата седмица властите в България, член на Организацията на Северноатлантическия договор, заявиха, че са разбили руски шпионска мрежа, която събира информация за Москва за военния алианс на НАТО, Централното разузнавателно управление на САЩ, Украйна и конфликта в спорната Територията на Южен Кавказ на Нагорни Карабах.
Петима мъже и една жена, включително предполагаемият ръководител, бяха арестувани и обвинени в шпионаж в това, което българските прокурори наричат най-големия шпионски удар в страната след Студената война.
Русия използва дългогодишни връзки и симпатии с по-малките и по-уязвими членове на НАТО и Европейския съюз, за да развие шпионски мрежи и да получи достъп до западните тайни. Публикуваните от прокурорите прихващания показват, че в ерата на усъвършенстваното кибер шпиониране Москва все още цени човешката интелигентност.
„Русия умело използва съществуващите и бившите мрежи на службите за сигурност, които са живи и функциониращи, дори три десетилетия след падането на комунистическия режим“, каза Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София офис на Центъра за изследване на демокрацията.
Веществените доказателства, разпространени от българските прокурори, включително видео, аудио записи и документи, описват руските шпионски тактики изключително подробно. В едно от видеата един от уличените шпиони брои доларови банкноти на работното си място, а в друго видео се вижда среща рано сутринта на тенис корт с цел предоставяне на информацията. Трети запис съдържа запис на предполагаемия ръководител на групата, който дава инструкции за това, как да бъде скрито шпионското оборудване под формата на подарък.
„Такова нещо се случва веднъж в живота“, каза в интервю българският главен прокурор Иван Гешев, цитиран от пише "Правен свят". „Много рядко може да бъдат събрани толкова много доказателства и сме разпространили само малка част от тях“, отбелязва още Гешев.
Софийски военен съд взе решение да задържи петима от обвинените членове на групата. Шестият беше пуснат под гаранция след признание и сътрудничество с властите. България изгони двама руски дипломати, обвинявайки ги в шпионаж във връзка със случая.
Руското външно министерство нарече случая „поредното обостряне на антируската „шпионска мания“ в България ... на фона на прилив на русофобия на Запад, предимно в САЩ“. Русия заяви, че си запазва правото на реципрочни действия в отговор на експулсирането. Кремъл обичайно отрича да прави опити за намеса във вътрешните работи на други държави за свои цели.
Имената на арестуваните не са официално съобщени. Петър Петков, адвокат на един от предполагаемите шпиони, заяви пред българската обществена телевизия, че решението на съда не е оправдано и каза, че ще обжалва.
„Прокуратурата не посочва каква информация са събрали нашият клиент и останалите, която да предоставят на друга държава“, каза Петков. „Едва тогава можем да заключим, дали тази информация представлява държавна тайна.“
Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО, заяви в сряда, че Алиансът следи отблизо разследването и се отнася сериозно към защитата на класифицираната информация. „Това, което виждаме в България, е модел на руско поведение, при който те се опитват да подкопаят нашите демократични институции, да се намесят във вътрешната политика и да засилят способностите си в областта на разузнаването “, каза Столтенберг.
През последните години България експулсира няколко руски дипломати заради съмнения в шпионство, включително за събиране на информация, касаеща броя на американските войски в страната. Освен България, най-бедната нация на ЕС, Русия управлява обширни разузнавателни мрежи и в други бивши съветски партньори, заявиха експерти по сигурността. Миналата година Словакия и Чехия изгониха руски дипломати заради обвинения в извършване на незаконни дейности.
Българските власти заявиха, че членовете на обвинената в шпионство група имат достъп до тайните на НАТО, ЕС и България вследствие на работата си в българското Министерство на отбраната, военното разузнаване и парламента.
„Предвид техните високопоставени позиции и достъпа им до класифицирана информация, включително тази на НАТО, рисковете за националната сигурност бяха значителни“, каза Гешев.
Бившата комунистическа държава, която някога беше един от най-верните съюзници на Съветския съюз - България, се присъедини към НАТО през 2004 г. и ЕС през 2007 г. Но Москва продължава да упражнява влияние върху вътрешните работи и разузнавателните агенции на балканската държава чрез близки икономически и връзки на бизнесмени, политици и разузнавачи с Москва.
Българският случай доказва как Москва все още разчита на традиционните разузнавателни способи, на човешкия интелект и уменията на агентите за шпиониране на Запада, каза Марк Галеоти, експерт по руските служби за сигурност в британската централа на Royal United Services Institute.
„Руснаците са много големи привърженици на човешкия интелект и честно казано, това е тяхната сила“, каза той.
Според прокурорите групата е била ръководена от самопровъзгласилия се за „просталински“ бивш висш служител на българското военно разузнаване, завършил разузнавателно образование към руската военна разузнавателна служба в Москва. Наричан от прокурорите „Резидентът“, той набирал агентите си, като им предлага до 1800 долара на месец или по неговите думи „хубава малка сума“.
Останалата част от групата включва настоящи служители на българското военно разузнаване и министерство на отбраната и служител, работещ в отдела за класифицирана информация на парламента, твърдят прокурорите.
„Ако има нещо тайно, можете да направите снимка“, разказва мъжът, идентифициран от прокурорите като „Резидента“, на един от агентите си в аудио запис. „Материали за Русия, Близкия изток, Ирак, местни конфликти като Нагорни Карабах“.
Кадър от видео, публикувано от българската прокуратура, показва предполагаем член на шпионската група на бюрото му в българското министерство на отбраната
