Йордан Лечков за националния отбор, БФС, Германия, ЦСКА, политиката и живота извън футбола

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков даде обширно интервю в новото предаване "КОД спорт" по ТВ+ на известните спортни журналисти Владимир Памуков и Красимир Минев. ПИК ви предоставя разговора с легендарния ни футболист.

- Вярваш ли, че България може да направи подобен световен бум, както на САЩ'94 в която и да е област, и народът да преживее подобна радост?

- Аз мисля, че сега е моментът. Волейболът върви константно. Имахме последната вечер поводи за радост. Момчетата се представиха доста добре, надявам се, ако си повярват във волейбола можем да преживеем нещо такова. Виждам и че има голяма подкрепа от публиката. За мен е много радващо, че е пълна залата. Но за футбола, не вярвам да се получи нещо такова. Има много причини за това.

- Вкара фатален гол за Германия, но близо година имаше най-високата заплата в Бундеслигата. Това ли е истинското съдържание на поговорката "Бий, за да те уважават"?

- Ами, да. Аз го усетих наистина. Редно е обаче да отбележа, че не съм имал проблеми в тази насока. Германците съвсем умело умеят да премълчават такава ситуация. Въпреки че играех блестящо, казано "скромно, но от сърце", те не ни отразяваха. Ето един пример - преди една-две години в Хамбург правиха мач, в който участваха чужденците, които са играли в Хамбург срещу настоящия отбор. Поканиха Балъков, а мен не ме поканиха. За мен друго е по-важно. Все пак ние там сме били чужденци, аз съм получил най-голямото уважение в Германия, не може да се отрече това нещо. За мен по-страшното е, че в България се получават такива неща.

- Играл си в два отбора, шампиони на Европа - Хамбургер и Олимпик (Марсилия). И в двата беше тартор. Лесно ли е един българин да вземе диригентската палка?

- Много е трудно, защото трябва уникална упоритост, ежедневно постоянство. Никой няма да ти го даде даром. Това се воюва всеки божи ден най-вече на тренировка и още по-важно - на мачовете. Ако направиш слаб мач, следващият чака. Който се е наложил за всеки един спортист, пък и във всяка една сфера, шапка свалям на всички българи. За голямо мое съжаление много кадърни, но отиваме да се реализираме в чужбина, понеже там ни дават възможност. Тук, в България не се дава много възможност. Има много талантливи хора за такава малка страна.

- Беше любимец на медиите в Германия, защото знаеха, че с теб винаги ще бъде интересно. Можеш ли да направиш едно сравнение от двата мига - на съдбовния гол и на този, когато немска телевизия изпрати хеликоптер в базата на българския отбор, за да те вземе специално за интервю? Спомняш ли си този момент?

- Спомням си го много добре, да. Тогава толкова бързо се случваха тези моменти, неочаквано дори за нас. Още в началото пред стадион "Васил Левски" вие ми взехте интервю и аз ви казах, че ще играем минимум полуфинал. Аз се бях подготвил психически. Всички бяха водещи футболисти в своите отбори и както днес се вижда, за тогавашното време играехме един много модерен футбол, въпреки че никой от противниците ни, не ни разбираше.

- Не съжаляваш ли, че не стана столичанин?

- Малко започвам да се замислям, може би, защото търпя постоянна критика от семейното тяло - защо съм се върнал в дълбоката провинция? Но аз се чувствам добре в Сливен. Неслучайно съм избрал да се върна в България, въпреки всичките трудности. За радост или за мъка на много хора, на които им преча, аз нямам намерение да се отделям от Сливен или от България. Аз съм местен шовинист. Само една подробност, която Хубчев може да потвърди - в съблекалнята на Хамбургер имаше българско знаме. Само и единствено. Не немско, не датско, а българско знаме. Това беше постоянно присъствие четири години до закачалката на Йордан Лечков. Това също е голямо постижение, което трябва да се отбележи.

- Навремето беше много горд, че си изкарал милионите пред очите на света и тези същите милиони ги влагаш в България. Но сега, когато се сблъска тук с "народната любов", с недоброжелатели, със завистници, хейтъри, съжаляваш ли, че го направи?

- Ще започна с лошото - не е тайна, че съм в предизборна кампания, в момента също ми тече поредната данъчна проверка на мен и на семейството ми. Това е за между другото. От 1998 г. съм се върнал, не са спирали проверките.

- От къде дойдоха тези проверки?

- От системата. Знаете, че аз съм директен - управляващите и системата в България 25 години не се променят и затова сме на това дередже. Няма да бъда чак толкова краен - за мен единственото успокояващо в момента в нашата страна е, че не сме във война. Всичко друго е в една летаргия. Една малка част от хората, които са в управлението държавата са лицемерни, двулични, поемат ангажименти, лъжат поголовно и затова няма да има нито спорт, нито реформи. От по-зле на по-зле отиваме.

- Говориш като разочарован човек, а обикновено си оптимист...

- Аз ще продължавам да се боря. Много често казваме: "Добре, де, защо ти трябва?". Нали трябва да дадем пример на младите, които напускат всеки ден с 200 км/ч или с Терминал 2. Има не малко и други хора, не искам да се правя, че съм единствен. Как да простим на Бербатов, на Григор? Защо се сърдим на тези момчета? Вижте как се отнасяме ние, българите с нас самите. С какво да ги привлечем? Говорим за инвестиции всеки ден - в спорта или в икономиката. Имаме ли квалифицирани кадри? Ние намаме кадри нито в политиката, нито в икономиката, нито в спорта. Ние нямаме нищо и лежим само на някакви стари лаври. Не искам да обиждам певците, но няма какво вече да се набляга на нас. Примерно с една песен карат 30 години и това му е професията. Нека да обръщаме внимание на младите, има много кадърни момчета и момичета.

- Значи твърдиш, че българинът по нищо не отстъпва на западноевропейците?

- По абсолютно нищо. Виждате националните отбори на Германия, на Франция - те се допълват, те са големи нации, натурализират турци, поляци. Така е и в другата сфера - много българи де факто отиват във Франция и в Германия. Не са прости сирийците, които искат да отидат в Германия. Защо? Защото там е най-подредено. Даже и да няма правила, се спазват. При нас няма никакви правила.

- От кого зависи да има правила?

- От всички нас. Аз не обвинявам който и да е, не е един човек.

- Но и ти си бил в управлението, и ти си могъл да направиш това нещо.

- Аз съм направил, да. Аз не мога. Трябва да има малко повече образователна насока в управлението на държавата. Много малко хора знаят как се управлява държава, една община. Ние нямаме финансова свобода. Както европейците не ни дават, така София не дава на дълбоката провинция и се въртим в един затворен кръг. Ние сме едни слуги за голямо съжаление. Как да има и спорт? И въпреки това, аз правя всичко възможно. Знаете, направихме може би най-добрата база в Сливен не само за футбол, но и за тенис, за лека атлетика, за джудо, но не успяхме да я довършим, защото аз пет години се занимавах с дела. Скоро майка ми чула в автобуса, защото тя е обикновена женичка и се движи необезпокоявано, как съм могъл да бъда толкова нагъл да съдя държавата за 3 милиона. Не 3 млн, а 303 млн. ще ми дадат в Германия, ако изляза от шест дела оправдан.

- Ти си доказан във времето патриот, но след като ти скалъпиха тези 5-6 дела и след това дългото ходене по мъките в съдебната система, където безусловно те оправдаха, ще съдиш ли наистина? Ще има ли контрапроцес в Страсбург?

- Аз почти завърших право с тези дела. До Страсбург няма да се стига, защото не са ми нарушени гражданските права, но съдя държавата тук така, както законодателят е определил - първа, втора и трета инстанция наново. Вече съм си завел съответните дела. Това е най-жалкото, че няма в България кой да носи отговорност. Всичко е размито.

- Съжаляваш ли понякога, че казваш открито какво мислиш?

- Категорично, не. Не съжалявам, няма как да променя себе си на 48 години. Колкото и да изглежда, че ми носи това проблеми, това е по-силно от мен. Няма как нито да заспя, ако нещо съм спестил, нито как да се събудя усмихнат, както ме познавате.

- И все пак, ако межм да се върнем назад, има неща, които можеше да премълчиш. Както се казва в една поговорка: "Бъди герой, настрана стой". Става въпрос за момента, когато критукуваше поколението на Бербатов, Стилиян, Мартин. Можеше да си премълчиш, както всички други, но ти излезе и каза, че класата на тези играчи е такава, че те не я показват 100 % в националния отбор. Това доведе до много проблеми. Някои те обвиниха, че Бербатов е сърдит на това изказване, че го критикуват...

- И към днешна дата се оказа, че съм бил много прав. Така си мисля аз. Не смятам да премълчавам, защото това са водещите фигури. Колко водещи фигури имаме? Ако те самите не дърпат отбора нагоре да играе по-добре...Днес виждаме, че ние нямаме изявени фигури. И аз имам обяснение. Това е, защото се задоволяваме с малкото постигнато. Понеже давате за пример нашето поколение и мен - всеки божи ден се доказвахме на тренировка първо и после в края на седмицата на мача. Ако човек сам не го иска, това е проблемът в момента на младото поколение. Вкъщи имам двама сина. Е, няма как да ги накарам да спортуват, камо ли да искам да постигат нещо по-голямо. Ако ти е дадено, ти искаш да го свършиш. Ако не, напълно естествено много хора са го приели като някаква критика, но за мен, не виждам по-подходящ човек от вицепрезидента, който отговаря пряко за националния отбор, да се казва това, което вижда на терена. Нима сме щастливи, че падаме вече от такива отбори? Ако някой е щастлив от това нещо, аз съм казал тогава и не се срамувам. Оставам на същото мнение, че критиките ми са били основателни, защото мен ако някой ме критикува, аз се мъча и правя всичко възможно на другия ден да му покажа, че не е прав с действия, на терена или в работата си, в живота си.

- Странни отношения с ЦСКА. Когато навремето "Титан" не плащаше за трансфери, ти им каза, че този път води само до едно място и до изваждане от евротурнирите, губене на лиценз. По-късно, когато това стана факт, ти започна да защитаваш клуба, марката ЦСКА. Сега топката е в Изпълкома, няма ли най-после този Изпълком да предприеме нещо, защото наистина е кошмар. От една година в спортните новини на България, 60-70 % започват с това: "На ЦСКА се отнемат точки, не се отнемат, вливания, акции, "А" окръжна, "В" група...

- Тук ще прозвуча като политик - от закона в България и в света по-голям няма. Нека се концентрираме върху правилата и върху закона в България. Топката не е в Изпълкома, топката е на базата и в полето само и единствено на закона. Всеки върти нещо и иска да направи нещо противозаконно. Няма как ние като орган, който регулира действията в българския футбол, контролирани от УЕФА и ФИФА, както виждате, да вземем нещо по-различно от това, което законът повелява. Не само нашият, но и футболният закон.

- Казваш някой иска да се измъкне. Кой е той?

- Като например министърът или правителството. "Аз ще помогна"...Какво значи "ще помогна"? Или помагаш, нарушаваш закона и някой да поеме отговорност. Ние по нашите закони не можем. Те се измъкват. Навремето Тодор Живков казваше така: "Ако нямаш пари, няма да решаваш, ти ще се измъкнеш". Така е, защото и аз съм фактор в този футболен съюз и трябва да е ясно. Аз кога го казах, че ЦСКА има над 56 млн. задължения? Много отдавна. Казвам истината. Ето, Сливен също дължи едни пари на държавата и не можем. Значи аз съм и президент, и собственик на клуба, и аз искам така. Защо на мен да не ми се позволява? Има и много други отбори. Или най-добре да закрием футбола тогава.

- След кой мач си слязъл от автобуса на отбора и си тръгнал пеша и после на автостоп до Сливен?

- Спартак (Плевен), 1986 г.

- Защо?

- Защото загубихме и мен ме беше яд на съотборниците и на себе си. Юноша бледен на 19 години, искам да побеждавам всеки мач.

- С колко удара нокаутира в съблекалнята известния датски скандалджия Тьофтинг в Хамбургер? Знае се, че колкото години имаше кариера във футбола, толкова прекара и в затвора.

 - Нокаутът става само с един удар. При мен  поне. Един удар.

- Защото си от боксьорски край ли?

- Не, защото съм тренирал бокс като дете и съм участвал в доста битки.

- Колко е неофициалният рекорд за покоряване на връх Карандила край Сливен?

- Той е официален и е постижение на Йордан Лечков - 22 минути.

- И няма кандидати да го подобрят?

- Ами, напоследък има много мероприятия. Има световен шампион сливналия, Мустафа, Дизела и той е от Сливен. Имаше едно мероприятие за подобряване на рекорда или по-точно да биеш лифта в Сливен. Засега не успяха, но октомври ще има още едно такова състезание. Аз много го харесах това съревнование и ще правя всичко възможно да го подкрепям. В нашия край има доста фигури.

- Спомняш ли си най-силната ти изява като преводач на Петър Хубчев в Хамбургер? Тази история я знаем от него.

- Потвърждавам я, да. Дразнеше ме, мърмореше ми, обаче питат го нещо и той вика "кажи" и набараха го да даде едно интервю и така. Нормално, ние винаги сме се шегували.

- На другия ден отварям вестниците и чета: "Хубчев критикува, Хубчев скандал..."

- Благодарение на неговото интервю имаше промяна, положителна и то.

- Минаваш за универсален спортист, но ти се губи един спорт. Кой е той?

- Не мога да плувам.

- Промяна няма да има да идваш в София, каквото и да се случи...

- Аз планувам да ставам кмет. На София ли искате да стана кмет? Може и това предизвикателство, но прекалено късно е сега. Имате своите проблеми, решавайте си ги.