На Бойко ще му мине желанието за шегички
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато интервюирах Орешарски, след като му бе връчен мандатът, той призна, че са му отказали някои български експерти, работещи в чужбина. Каза също, че не съставът, не личностите, а целите са тези, които ще гарантират широка подкрепа на правителството. Потърсих подтекста на тези признания и реших, че той се застрахова за евентуално слаб кабинет. Съмненията ми се разсеяха, когато кабинетът бе обявен. Нарекоха го какво ли не и всичко бе донякъде вярно.
Нарекоха го „кабинет на адмиралите“, защото трима от министрите са завършили Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ във Варна-Данаил Папазов, Ангел Найденов и Цветлин Йовчев. С още по-голямо основание го нарекоха и „варненски“. “Кабинет с титли“-бе друго определение,като се има предвид колко професори и доценти има в него. Наличието на много доктори пък даде основание да бъде наречен „цяла поликлиника“.
Язвителността отстъпи назад, за да бъде наречен и кабинет на „красивите жени“. Нарекоха и нестинарски, сапьорски, защото по думите на Сергей Станишев ще се натъква на мини и огньове. Освен това и „младежки“-48 г. е средната възраст. Признато бе, че кабинетът все пак има експертен характер, въпреки опасенията, че ще e доминиран партийно. Дори чисто партийните кадри са признати и уважавани експерти, при това млади и енергични, за сметка на старите муцуни, които са останали вън от правителството.
Признато бе и че е на широка партийна основа, след като в него има представители или свързани с различни партии - както от управляващите БСП и ДПС, така и от СДС и партията на М. Кунева. Спорът бе само по дълголетието на кабинета. Андрей Райчев пророкува, че това по същество ще е втори служебен кабинет,който ще има задачата да подготви нови избори наесен. Много повече ми допада определението на неговия колега Васил Тончев - „Кабинет на дългото бягане“. Доколкото е пълен с „адмирали“, предпочитам за „дълго плаване“. Защото този кабинет има капацитета да стабилизира страната, да нормализира политическия живот, да изпълни програма с дългосрочни проекти.
От състава на правителството личи, че то ще има три приоритетни задачи: усвояване на европарите, реформа в правосъдието и вътрешния ред, подем в икономиката. Като „удар в десетката“ и „черешка на тортата“ се определя избирането за вицепремиер и министър на правосъдието на Зинаида Златанова,к оято заемаше поста ръководител на Представителството на Европейската комисия в България.Това означава, че тя е наясно с начина на общуване с брюкселските чиновници и ще отвори широко вратите на ЕС за правителството на Орешарски. От нея ще се очакват най-болезнените реформи, от които зависи дали страната ни ще излезе от блатото на корупцията и беззаконието и ще добие европейски облик. Вторият вицепремиерски пост се пази вероятно за Меглена Плугчиева, но има и други кандидати с възможности да облекчат усвояването на европарите.
Доста спорове предизвика избора за министър на вътрешните работи на професионалист, а не на политическо лице -Цветлин Йовчев, бивш шеф на ДАНС и бивш началник на кабинета на президента Плевнелиев. Обвиняват го, че е едновременно „човек“ на ГЕРБ, ДПС и БСП. Дори служел за „топла връзка „ между тях. Смятат го за един от кръга на Иван Драшков. Той е представител на новото поколение контраразузнавачи, тясно свързани с евроатлантическите служби. Йовчев напусна Плевнелиев още преди изборите,което означава, че БСП и ДПС отрано са се спрели на неговата кандидатура.
Очевидно е, че той е подкрепян и от двете партии, но именно това е гаранцията, че МВР няма да се използва за партийни цели и ще изпълнява строго професионалните си задачи. Що се отнася до тези, които припомнят в кои скандални случаи е бил замесен, мисля, че те надценяват прозорливостта на Борисов и все още не е известно кой от службите каква роля е играл по време на неговото управление. От строго партийните назначения на БСП личи, че са подбрани хора, близки на Сергей Станишев, които обаче са се изявявали като експерти в предишния парламент. Драгомир Стойнев бе икономически съветник на Сергей Станишев, но в миналия парламент се изявяваше по социалните теми. Някои журналисти дори му отреждаха социалното министерство, но то се оказа запазено за общопризнатия специалист в тази област и дългогодишен парламентарист Хасан Адемов.
За историята може да се припомни, че неотдавна Стойнев бе кандидат за мястото на Станишев като председател на партията. Логично бе Стойнев да получи икономическото мегаминистерство. А за министър на финансите вместо очаквания Кирил Ананиев бе оставен макроикономистът Петър Чобанов, признат специалист с по-скоро десни убеждения, което е по-скоро плюс в добре балансирания кабинет на Орешарски. А ДПС не е предявило традиционните си претенции към Министерството на земеделието, а поема едно не толкова популярно министерство като социалното. Любопитно е, че нямаше много дискусии относно издигането на Кристиян Вигенин за министър на външните работи, макар че за този пост по-често се споменаваше името на евродепутата и бивш министър и кандидат за президент Ивайло Калфин.
Калфин си остава ценен кадър за лявата коалиция, но никой не може да отрече правото на Сергей Станишев да очаква на този пост да бъде назначен млад човек с неоспорими качества и натрупан опит, комуто има пълно доверие. Припомням,че освен всичко друго Ивайло Калфин е и бивш съветник на Георги Първанов. За министъра на образованието Таня Андреева е единодушно мнението, че е много красива жена. И че вероятно не е била личен избор на Орешарски. Не защото той не е ценител на женската красота,а защото нейната специалност е гинекология и няма как строгият, но мъжествен финансист да й е бил пациент. За красивите жени е характерно, че всички ги наблюдават критично. Още от сега в здравните среди си задават въпроса как една толкова млада жена с малък професионален опит може да извърши толкова тежката реформа в здравеопазването, ако въобще това правителство има подобни намерения. Толкова ли свършиха в България опитните специалисти с менаджерски качества, питат се лекарите, и пак ли в здравеопазването ще се правят кадрови експерименти. Така че, на младата жена й предстои да се доказва. А в спортните среди направо недоумяват защо за министър на спорта /за младежта те забравят/ е избран езиковед, специалист по синтаксис. Сигурно е много голям специалист в своята сфера, след като е съветник на блестящия оратор Лютви Местан, но какво разбира от спорт. Утешават се, че вероятно ще има заместник, който ще се занимава със спорта. Вероятно Георги Михов ще изпълнява тази функция. Случаят със скоропостижния отвод на Тихолов показва, че все пак Орешарски е допуснал и някои кандидати с неясни репутация и функции.Дано всички грешки се оправят така бързо.
Още един „удар в десетката“ е изборът за министър на културата на потомствения дяснориентиран Петър Стоянович. Брои се, че това е жест към СДС, но Стоянович представлява по-широката десница, доколкото е основател и на „Гергьовден“ и за кратко бе при Миглена Кунева. Все пак, ако броим и самия министър-председател, както и здравния министър, минала през десницата, за да завърши като кандидат за депутат на последните избори от гражданската квота на БСП, онези десни избиратели, избрали да гласуват за БСП вместо за ГЕРБ, няма за какво да съжаляват. Смешни са твърденията, че в този кабинет има скрито влияние на ГЕРБ. Не по тази причина, а от завист Бойко Борисов обяви пред чуждите дипломати, че кабинетът осъществявал програмата на ГЕРБ, която не сме я видели. Когато кабинетът „сложи на масата „ всички факти на предишното управление, тогава ще му мине желанието за шегички и блъфове.
