ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българските рибари, чиито кораби остават задържани в пристанището в Констанца, все още не знаят в какво са обвинени. Заради случая имаше и спешна координационна среща в Министерството на земеделието и храните.
"Всички заинтересовани страни взеха отношение, присъства и един от инспекторите, които са участвали в проверката, след която бяха задържани българските кораби. Изненадвам се от факта, че единствено български кораби са били проверявани", коментира зам.-министърът на земеделието Георги Събев.
И обясни подробно пред България он ер: "Има 12 морски мили, които се водят териториални води. В рамките им съответните държави имат право да прилагат своето законодателство. Тези 12 мили в случая се водят ексклузивна румънска акватория. Отвъд тях има още 12 мили - продължителна зона, в рамките на която съответната държава може да продължи контрола. След това започват международните води, където други държави имат право да използват живите ресурси. Това са правили българските рибари".
Събев подчерта, че българските кораби са се намирали във води, до които имат достъп всички страни от Европейския съюз. Интерпретацията на закона от българска страна е, че рибарите ни не са го нарушили.
"Все още нямаме писмена информация и становище на какво законово основание са задържани българските рибарски кораби. Черноморската бодлива акула не е забранена за улов в териториални води. Румънците цитират обвинение в незаконен улов, но не правят референция към чие законодателство се отнася. В рамките на европейското законодателство има ограничение единствено за цаца и калкан", подчерта зам.-министър Събев.
На двама български експерти от ИАРА в края на проверката им е предоставен протокол само на румънски език, който те са били заставени да подпишат. Преводач го е изчел на български език, но е имало неясноти и българските представители не са били съгласни с всички аспекти, стана ясно още от думите му.
Събев алармира, че в рамките на година сме станали свидетели на огромен ръст на вноса на слънчоглед в България - безпрецедентните 834 хиляди тона за цялата 2022 г.
"Този внос оказа сериозно влияние върху българския слънчоглед. Складовете са пълни както с култивирания у нас, така и с вносния от Украйна. Фермерите с притеснение планират следващата кампания. От ЕК беше предложено 59 млн. евро да бъдат предоставени на 3 потърпевши страни - България, Полша и Румъния. Сметките на зърнопроизводителите показват, че такъв финансов ресурс не може да покрие производствените разходи", заяви заместник-министърът на земеделието.
