Какво очаква Минските споразумения след убийството на Александър Захарченко?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Убийството на лидера на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) Александър Захарченко постави под заплаха не само изпълнението на Минските споразумениея, но и самото им съществуване. Това прекрасно се разбира и в Москва, и в европейските столици, които реагираха на смъртта на Захарченко съвсем не така, както би се искало на Киев. На следващата среща в Минск Русия ще изисква международно разследване на смъртта на Захарченко. Как ще се развият събитията след терористичния акт в Донецк, пише електронното издание на руския вестник „Взгляд“, цитира Фокус.
Обединена Европа, представлявана от мисията на Европейския съюз в Киев, реагира на убийството на лидера на ДНР Александър Захарченко заявявайки, че „конфликтът в Източна Украйна доведе до загубата на прекалено много животи“. При това в Евросъюза подчертаха, че работата по реализацията на Минските споразумения продължава, а самите споразумения остават „надеждна основа за устойчиво политическо урегулиране на конфликта“ и изразиха надеждата, че убийството на лидера на ДНР няма да повлияе на преговорите на „нормандската четворка“.
Представителите на страните-членки на нормандския формат също реагираха на събитията в Донецк. Във френското външно министерство считат, че смъртта на Захарченко „не може да постави под въпрос нито ангажимента на страните по изпълнението на Минските споразумения, нито важността от среща в нормандския формат между Германия, Франция, Русия и Украйна“. А представителят на германското правителство Щефен Зайберт заяви, че Германия „внимателно наблюдава обстановката в Донбас след убийството на Захарченко“, а „използването на насилие по дефиниция заслужава осъждане“. Той също добави, че тристранната Контактна група в Минск и нормандският формат трябва да продължат своето функциониране.
Заслужава си да се отбележи, че западните политици и преса не наричат Захарченко „терорист“, за разлика от украинските политици и преса, които обичат да пишат за про „руско-терористичните войски“, въпреки че Украйна няма нито един закон, който определя Луганската народна република (ЛНР) и ДНР като терористични организации. И реакцията на Европа на смъртта на Захарченко ярко подчертава това, за огромно съжаление на Киев.
Научният директор на германско-руския форум Александър Рар, не се е изненадал от тази реакция на ЕС. Той отбеляза, че в Европейския съюз говорят за сепаратисти в Източна Украйна, а не за терористи. „Това е чисто украинска лексика. И в Америка не я употребяват. Но не говорят и за бунтовници, както в Русия. На Запад говорят за сепаратисти“, заяви Рар пред „Взгляд“.
„На Запад никога не са наричали ДНР и ЛНР терористични организации. Това не е записано в нито един документ. В тяхната лексика терминът „терорист“ по отношение на Захарченко и други ръководители също не се използва. Медиите говорят различно, но на официално ниво – не“, заяви директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтологии Михаил Погребинский за „Взгляд“.
Той предполага, че за украинските власти щеше да бъде по-приятно, ако в заявлението на представителството на ЕС са прозвучали думи за осъждане на сепаратизма. „Такива не прозвучаха и това, разбира се, предизвиква въпроси от типа на „кое-какво“. Не мисля, че това трябва да се третира като откровеност или промяна на европейската позиция. Въпреки, че очаквам някакви корекции след срещата между Путин и Меркел. Но това все още не е придобило видими очертания“, твърди експертът.
Александър Рар счита, че на Запад много добре разбират, че убийството на Захарченко преустановява по-нататъшния процес на реализация на Минските споразумения. По думите му Европа се надява на реализацията на тези споразумения „и ако се окаже, че Украйна стои зад убийството на Захарченко, то Брюксел и болшинството европейски страни ще приемат това като демонстрация, че Киев никак не е заинтересован от реализацията им“. „В най-добрия случай това ще доведе до факта, че ЕС ще се замисли как да действа по-твърдо спрямо Украйна“, прогнозира експертът.
Рар подчерта, че алтернативата на Минските споразумения е война, „която никой не иска“. „Поради това ще бъде взета сериозна пауза. Минският процес ще бъде замразен, но после ще се възстанови. Друг вариант не е възможен“, счита политологът, но не изключва, че сега действията на украинците могат да бъдат обект на повече критики.
