Какво следва, ако Борисов се заинати и пак издигне Плевнелиев? Шанс за ляв президент тип Калфин или независим тип Огнян Герджиков и Попова
Фандъкова не е удачен вариант - и без това досега си имахме жена за държавен глава. Най-чисто е Бойко да скочи сам
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Персоналният президент на Иво Прокопиев обяви, че ще поваля олигархията.
Междувременно Бойко Борисов намекна, че може пак да го издигне.
Какво следва, ако Борисов наистина се заинати и номинира Плевнелиев напук на ГЕРБ и здравата логика?
Преди всичко – следва реална опасност това да са първите изгубени избори за ГЕРБ от самото основаване на партията. Плевнелиев може да се „похвали“ с най-ниския рейтинг за действащ държавен глава през целия ни преход. В същото време структурите и активът на ГЕРБ не го припознават за автентичен кандидат, популярността му в самата партия е нищожна. Спорно е дали по места самите гербаджии масово ще излязат и ще дадат вота си за този човек – въпреки призива на лидера си.
Борисов е кален биткаджия, а интуицията е сред безспорните му достойнства. Той не може да не е изчислил вероятностите от погром. Очевидно е, че евентуална номинация на Плевнелиев няма да е плод на суверенната му воля, още по-малко на партиен избор. Точно обратното – тя ще дойде в резултат на натиск от западните посолства и тъй наречените протестърско-либерални среди, еманация на които са олигархичният кръг „Капитал“ и партията на Иван Костов ДСБ.
От друга страна кандидатурата на проваления президент е исторически шанс за бедстващата левица да възкръсне. Влизаме в парадоксален римейк на изборната ситуация от есента на 2001 г. Тогава Георги Първанов отиде на вота сякаш на шега, обречен, БСП изглеждаше смазана, а победата на Петър Стоянов бе повече от сигурна и за социолозите, и за общественото мнение.
Помним какво се случи и как сензационният обрат даде на червените не просто възможност пак да помиришат властта, но и да стегнат редиците си и да се подготвят за парламентарния успех през лятото на 2005 г.
Участва ли Плевнелиев за втори мандат, една сериозна и достойна номинация на обединената левица има потенциал да влезе на „Дондуков 1“.
Тук ключовата дума е „обединена“, ерго – общ кандидат на БСП, АБВ и всички останали формации вляво от спектъра. Плюс евентуална подкрепа от останалата опозиция, най-вече ДПС.
Подобна идея вече битува из коридорите на „Позитано“, нагласа има и сред хората на Първанов. Важно е партийните босове да надмогнат егото си в името на каузата. Станишев, Миков и Първанов най-после да си стиснат ръцете, обединени от надеждата за утре и въпреки разломите от вчера.
Свестни хора могат да се намерят, даже веднага се сещам за двама – Ивайло Калфин и Мая Манолова. За Калфин – разумен, почтен, образован политик, това ще е нещо като исторически реванш. Не е тайна, че през 2011-а той бе истинският победител в мача с Плевнелиев и че успехът му бе отнет с нечисти апаратни игри и изборни схеми.
Мая пък е сред малцината български публични личности с характер и развито чувство за справедливост, пък и столът на омбудсмана е чудесна репетиция за евентуален президентски мандат.
Има и друга хипотеза. Левицата се затваря в съставните си части и не излъчва обща кандидатура. Тогава идва моментът за широко одобрявана от народа независима фигура, издигната по формулата „инициативен комитет“ и подкрепена от опозицията. Това е добър сценарий за България, защото най-после ще бъде натрит носът на надменните партийни централи и сметки.
Обществената глума активно спряга в тази посока две имена.
Като независим участник в играта може да влезе без проблем вицепрезидентката Маргарита Попова – ярка алтернатива на безгръбначния модел „Чехлю“, обладал институцията в последните пет години. Попова ще бъде припозната и от левицата, и от ДПС, и от патриотичните сили, най-малкото защото лексиката й не е безнадеждно заразена с папагалското антируско говорене на Плевнелиев.
Чудесен независим кандидат би бил проф. Огнян Герджиков, блестящ юрист, конституционалист, специалист по търговско право, политик с опит и идеално реноме сред електората. Фигурата на Герджиков е сантиментално обагрена и от битуващата сред дребния и среден бизнес носталгия по стабилитета на „царското време“ – когато имаше производство и финансов просперитет.
Такива са реалностите при хипотезата, че Борисов кляка на „Капитал“ и излъчва Плевнелиев. Ако все пак разумът и отговорността пред държавата надделеят, чистият вариант е премиерът да се яви лично за президент. Той и без това вече година и половина играе по-скоро като обединител и помирител, отколкото като министър-председател. Без съмнение тогава печели на първи тур, мечтите на левицата за обединена кандидатура са разбити на пух и прах, идеята за независим състезател се обезсмисля.
Разбира се, винаги би могъл да разчита и на най-успешния български кмет Димитър Николов, както и на Йорданка Фандъкова, напълно избираеми личности и автентични гербаджии.
Тук резервите ми са по-скоро към Фандъкова. Първо, ГЕРБ едва ли ще намери за София по-печеливш вариант, и второ – България и досега си имаше президент жена, не ни трябва нова.
