Какво става

Един баща разстреля жена си и двете дечица в семейния апартамент. Друг затри петчленната си фамилия. Партиен лидер посегна на журналист в сградата на Народното събрание. 25-годишно момче насочи дуло в слепоочието на политик насред  конференция, а после човекоподобни „делегати” го пребиха зверски пред телевизионните камери. Медиите дни наред се опияняваха да въртят кървавите кадри, после те плъзнаха и по света – елате ни вижте как ни е кеф да ритаме падналия! Какво става? Хора ли сме, или съвсем оскотяхме? Живеем, все едно сме безсмъртни и умираме, все едно не сме живели. Как я докарахме дотук? Знам, че съзнанието се определя от битието, но нали все ни се искаше да бъде обратното… Кога животът престана да бъде ценност и кой е виновен – времето, кризата, правителството, крахът на илюзиите, техническият прогрес? Или дяволът вътре в нас? Вкопчили сме се гуша за гуша и сме щастливи само ако другия го заболи. За някакви си десет-двайсет години погребахме граден с векове морален архетип от традиционни български добродетели: състрадание, ученолюбие, етническа търпимост, трудолюбие, християнщина… Какво сме сега - един оредяващ и озлобен народ от негодници, мечтаещи да се наядат, да поклюкарстват в мола, да напазаруват на промоция в „Карфур” и да прецакат другия. А по новата мода – направо да го утрепят.