ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само през последния месец на 2024 г. в света и в България на три пъти се говори нашироко за свещения град на траките Перперикон. Първо авторитетният британски вестник The Guardian го постави в десетката на най-интересните археологически обекти в Европа. След това уникалният проект за реставрация и консервация на скалния град зае първо място в категорията си в Националния конкурс „Сграда на годината“. Най-сетне преди няколко дни Перперикон попадна на страниците на най-влиятелния американски сайт за световен туризъм https://www.islands.com, където е наречен „Европейския Мачу-Пикчу“ Издателите на медията препоръчват на милиони американци да не харчат пари, за да ходят в Перу, а да се насочат към много по-изгодната дестинация в България. Всичко това ме кара отново да разкажа в предновогодишните дни как се достигна до откриването на великия град Перперикон.
Днес в България няма човек, който да не е чувал за уникалния археологически обект в Източните Родопи. Началото обаче бе много трудно. За тайнствените издялани в скалите помещения се мълвяха цели легенди. Археолози и историци бяха пробвали да ги обяснят, но при липса на сериозни и планомерни разкопки, всичко си оставаше само догадки. През последните години на ХХ в. старините на хълма със странното име „Джин тепеси“ бяха съвсем изоставени и превзети от гъстата гора.
Когато най-сетне през лятото на 2000 г. намерих малки средства за началото на новите проучвания, до гигантските скални творения нямаше дори кози пътеки. Но дори гъстата гора не можеше да скрие от погледите гигантските скални изсичания, които древните хора бяха направили преди хилядолетия. Ето защо не се учудих, когато през горещия август, след като разчистихме част от дървета и храсти, една от студентките възкликна: „О Боже, та това е изгубеният в джунглата град на Киплинг!” С годините този грандиозен ансамбъл наистина се превърна в световно чудо.
След четвъртвековните разкопки вече знаем много за древната история на това свещено място. Каменистият хълм е обожествен от хората още в каменно-медната епоха (края на V – началото на ІV хил. пр. Хр.) Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХVІІІ-VІ в. пр. Хр.) Перперикон се превръща във внушителен култов център. А това са времената на Троя и Микена, на най-великата война в човешката история, описана в „Илиада“ и „Одисея“ на великия Омир. Известно е, че в Троянската война вземат участие и редица тракийски герои, някои от които произхождали от безкрайните планините на Родопа и Беломорието.
Именно по това време на Перперикон започва изсичането на стотици помещения в скалите, като през вековете са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Той обхваща крепостта на върха - Акропола, намиращия се непосредствено под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и обширни квартали на север и юг.
До Двореца-светилище се достига по 100-метров проход, издялан във величествените канари. Там е използвана естествена теснина, висока на места до 7-8 м. Човешките инструменти са я дообработили, а допълнително са оформени каменни стъпала за изкачване по стръмния път. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвсякъде Двореца-светилище и свързана с тази на Акропола. Тя е дебела близо 3 м и е градена от огромни умело издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два последователни входа със запазени прагове.
Минавайки през втория вход, посетителят се озовава в Двореца-светилище. През напълно съхранени врати той може да проникне в десетки помещения, изсечени в камъка до 4-5 м. Прекрачвайки каменните прагове, влиза в различни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачва се по стълбища, минава през скрити коридори с издълбани места за факлите, осветявали ги някога. Грандиозното архитектурно съоръжение се е разпростряло на площ от 10 000 кв. м при седем последователни нива, редуващи се от запад на изток. Дворецът-светилище има стъпаловидна структура, като денивелацията достига близо 30 м. Във височина ансамбълът се е развивал поне на още три етажа, чиито следи личат в дупките за масивните носещи греди. Някога от долината на реката Дворецът-светилище наистина е представлявал импозантна гледка.
Източно от вътрешния двор се развива огромна церемониална зала, дълга повече от 30 м. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, засилващо чувството за тържественост и представителност. Другият основен елемент в Двореца-светилище е голямата овална зала без покрив отгоре, включена в северозападния му корпус. В центъра й на 3 м височина се извисява кръгъл каменен олтар с диаметър 2 м. Той е обгорен от многократното палене на огън.
Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски автор Светоний добавя, че на това място идвали самият Александър Велики и физическия баща на първия римски император, Гай Октавий, за да узнаят съдбата на своите грандиозни начинания. Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на съдбата.
Търсеното повече от век от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата епоха и функционира до началото на V в. Херодот пише, че свещеното място е било пазено от царския род на траките-беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформя техния владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец. Последен цар на бесите и жрец на Дионис бил Вологез, който в 11 г. пр. Хр. вдига бунт срещу завоевателите-римляни.
Италийците уважават древния тракийски култ и му придават още по-голям блясък. В Акропола и развиващите се по склоновете квартали се създават изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни сгради. От периода ІІ-ІV в. се откриват изключително богати находки – художествена керамика, многобройни монети, бронзова пластика, сребърни огледала, метални апликации с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а множество новосъздадени архитектурни паметници оформят цял огромен град, удивително изсечен в скалите.
От Перперикон започва и разпространението на християнството в Родопите в началото на V в. След като през 2005 г. успяхме да разкрием най-ранната църква в тази част на планината, през 2016 г. в Южния квартал попаднахме на останките на друга, огромна раннохристиянска трикорабна базилика. Със своята дължина от 35 м и широчина от 14 м. тя е най-голямата древна църква, откривана някога в Родопите. Тази църква не е издигната там случайно на това място, защото само на метри от нея разкрихме развалините на десетки езически храмове и мавзолеи на богатите жители на Перперикон от римския период. По този начин в края на V в. победилото християнство е демонстрирало своя триумф над упоритите езически култове.
Скалният град остава важен административен център и през средновековната епоха, а за него нееднократно воюват Българското царство и Византийската империя. В най-високата част е изградена мощна цитадела с представителни сгради в нея. Финалът на хилядолетния живот на хълма е сложен през 1361-1362 г., когато Перперикон е превзет след тежка обсада от османските турци и никога повече не се възражда.
Днес цялата тази информация е доказана истина. Не така беше обаче през жаркото лято на далечната 2000 г., когато тайните на древния град още се криеха под метри пръст в корените на дърветата на гъстата гора. Всичко предстоеше да се случи и аз се питах какво ли ще е то. Ще си призная, че тогава и през ум не ми минаваше, че след четвърт век великият скален град ще е флагман на културно-историческия туризъм у нас. За последните години в него са инвестирани десетки милиони български и европейски средства. Сега той представлява прекрасен парк с множество исторически забележителности, който годишно е посещаван от стотици хиляди туристи от цял свят.
Проф. Николай Овчаров
