ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Точно 20 дни остават до поредните парламентарни избори у нас. Вотът за народни представители е най-важното допитване до гражданите предвид факта, че по Конституция България е република с парламентарна форма на управление. От бъдещите депутати се очаква най-накрая не само да сформират стабилно управление, а на първо място да решават реалните и неотложни проблеми на хората.
За съжаление, дотук в предизборната кампания така и не се вижда претендентите за народната любов да са осъзнали за каква работа кандидатстват и могат ли да я свършат. Към момента се чуват единствено откъслечни престрелки и безкрайно втръснали опорки в хода на отегчителни дори за журналистите дебати в удобните студия на големите телевизии.
Никой така и не повдигна темата за един от най-наболелите проблеми – „войната“ по пътищата, която тази година (особено при управлението на премиера Кирил Петков и вътрешния министър Бойко Рашков) достигна незапомнени размери. Повтаряно е до втръсване, че годишно губим повече животи в сравнение със страни, които са във война. И каква е реакцията? Отговорните институции и водещите политически формации мълчат като столипиновски ром в местното 6-о РПУ, хванат да краде жица.
Преди две години главният прокурор Иван Гешев предупреди, че войната по пътищата ще вземе застрашителни размери и че без сериозни мерки и взаимодействие между институциите може да се превърне в епидемия. Прокуратурата на няколко пъти представи пакет от законодателни предложения. Едно от тях бе като крайна мярка да се отнема автомобила на водач, злоупотребил с алкохол и наркотици, особено в случаите на катастрофа, при която е причинена смърт или има ранени.
Вместо с внимание и експертен анализ, идеите бяха посрещнати със залп от кафява пропаганда и медийни атаки в изпълнение на добре познатите представители на либералната общност, за които е публична тайна, че се ръководят в сянка от олигарха Иво Прокопиев. Обвинител №1 беше обвинен бланкетно, че нарушава Конституцията, посягайки на неприкосновената частна собственост и гражданските свободи и толкова.
(Не)очаквано Гешев излезе пророк. Всеки ден сме свидетели на поредната сводка за войната по пътищата, звучаща като сухо комюнике от съветско радио. Катастрофа след катастрофа. Трагедии като тази в района на Панчарево, при която употребил алкохол шофьор рани тежко 8 души, уби себе си и 16-годишно момиче. И вместо силна обществена реакция срещу безпомощността на държавата и най-вече на изпълнителната власт да се справи с проблемите на пътната безопасност, се появи тенденциозна публикация по темата в „Капитал“ – една от знаковите бухалки на Иво Прокопиев. Според подчинените на олигарха, видите ли, главният прокурор не трябвало да взема отношение по проблема с войната по пътищата, да предлага решения, да награждава тези, които помагат при тежки и критични ситуации.
На Гешев му искат оставката, защото поставя обществените проблеми на първо място. А на викащите под прозореца му, не им пука за хората. Важно е да изпълнят поръчката!
Гузно мълчание – това се носи от лагера на политиците и институциите. КАТ пък неуместно се хвали, че е глобило неколцина на Околовръстното. Нужно е много повече, нужен е кураж за по-ефективни мерки срещу пияните и дрогирани шофьори. Дотук само една институция показа, че го притежава, а другите? Ненадейно в петък от правителствената информационна служба пуснаха предварителна информация до медиите, че под ръководството на служебния вицепремиер и вътрешен министър Иван Демерджиев в понеделник ще бъдат представени „спешни мерки“ срещу войната по пътищата. Абсурдното в случая е, че само преди пет дни неправителствена организация, ангажирана с проблемите по пътищата, организира идентична дискусия, на която в последния момент от служебното правителство са обявили, че няма да присъстват. Вероятно Демерджиев и сие са се почувствали пренебрегнати или притеснени от факта, че на дискусията е поканен и Иван Гешев. Сакън главният прокурор да не засенчи служебната власт или „разградската десница“ да я заподозре в колаборация. И какво се оказва – за няма и седмица у нас се организират две паралелни дискусии по един сериозен проблем. Дали служебното правителство осъзнава, че вече е закъсняло със „спешните мерки“ и че ничий интерес не е над обществения, още по-малко егото на който и да е правителствен чиновник, пък бил той назначен по пловдивско-масонска линия.
