Калина Андролова: Референдумът не е решение, а прехвърляне на отговорност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Най-важната особеност на референдумите е, че те са демократичен инструмент, който разпределя отговорност, а не създава компетентно решение.“
Това написа Калина Андролова в профила си във Facebook. По думите ѝ, българското общество все още не е достигнало зрелостта да взема стратегически решения чрез пряк вот, защото тежкото посткомунистическо наследство, деформациите и невежеството го правят лесно манипулируемо и податливо на външни сили. Ето какво още написа тя:
Най-важната особеност на референдумите, която следва да се отчита, е, че те са демократичен инструмент, който разпределя отговорност, а НЕ СЪЗДАВА КОМПЕТЕНТНО РЕШЕНИЕ!
Това е детайл, който трябва да се има предвид в незрели общества с провалена стратегия за просвета. Посткомунистическото общество е доста проблемно общество, бедно и гневно, с патологии и деформации, податливо на манипулации, твърде далеч от идеализиран колективен субект, който знае в каква посока иска да се движи.
Такова общество е деморализирано и упадъчно, и единствено СИЛОВО чрез политически решения на контролиращ елит може да се развива. Ако населението беше питано през 1989 дали иска да не живее повече в ограниченията и нищетата на тоталитарната комунистическа държава, не е ясно какъв резултат щеше да се получи. Защото НЕЗНАНИЕТО за живота отвъд завесата създава несигурност. Промяната беше наложена силово. А след това и всички реформи. Днес бихме могли да извадим недоволство във всички сфери на живота, но ако само за миг се върнем в онази атмосфера и картина на живот, ще бъдем шокирани и буквално смазани от разликите.
Ние живеем в общество с интензивна свобода, въпреки огромната доза неудовлетвореност, уплах от видимото разрушаване на старите основи, невъзможност за пълноценно справяне, клептокрация, несправедливото придобиване и разпределяне на икономическа власт от бившата комунистическа номенклатура и пр. За съжаление възстановяването на цивилизацията върху руините на комунистическата държава изисква поколенческо време, поредица от поколения, живеещи в объркана среда и в половинчати реформи. Днес управляващият елит се разграничава от една възможна и потенциално опасна стихия на разочарованието, която би могла да избие в отхвърляне на еврото. Без стихийната емоция да осъзнава какво може да следва в тази линия на народна воля. А в тази линия на народна воля може да следва всичко, което един външен фактор противопоставя на друг външен фактор. Овцете само се местят от едно пасище в друго. Като цяло днес либерализмът търпи щети, заради своята ексцесивна власт през последните 30 години, но тези щети трябва да ни тласкат към нормализация, а не към поредните форми на диктатура и вождизъм.
Еврозоната е начин за по-засилен финансов контрол от страна на западната консолидация срещу опитите Европа да се разпокъса и дезинтегрира. България и Румъния са страни-обекти на специален интерес, поради географското си разположение. И тук споровете за битовите ползи или загуби от въвеждането на еврото са напълно излишни. Защото въпросът не е БИТОВ. Характерът му е геополитически, изцяло свързан с отношенията между глобалните сили. А иначе в Гърция е много по-евтино отколкото в България, евро, кризи, дългове, ОХИ, мохи, Ципрас, Варуфакис, Мицотакис, това е... По-евтино е.
