ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Протестират срещу правителството на Пламен Орешарски. Демонстрациите започнаха с основание – като протест срещу политическия непотизъм. Пеевски се отказа. Не и протестиращите", пише в блога си евродепутатът Ивайло Калфин.
"Допускам, че и на Орешарски вече му се иска да се откаже. Доколкото го познавам, той е свестен човек, с изградено име в професията си и който в този момент ще се чувства по-добре, ако наблюдава събитията през медиите. Само че съзнава, че за разлика от Делян Пеевски, неговото оттегляне няма да бъде благотворно за страната", добавя още той.
Какво би следвало, пише Калфин: "Нови избори. Люта битка между Станишев и Борисов. Единият от тях взема властта. Най-вероятно с ДПС или с някоя националистическа партия. Това ли искат протестиращите? Съмнявам се. Поне твърдят друго. Казват, че искат нови изборни правила, нови хора, нови перспективи. Искат бъдеще за страната без олигарси". А кой може да се противопостави на олигарсите, продължава още той: "Иван, Драган, Петкан, Пламен, Бойко, Сергей? Нито един от тях. Сам.
И всеки един от тях, ако има подкрепата, дори натиска на обществото". "Според мен най-добре сред гореизброените би се справил Пламен. Защото към част от другите има натрупано недоверие, а другата част са напълно неизвестни, ерго, съмнително бързо могат да се озоват в лапите на същите олигарси. Пламен е доказал се, публичен, не прекалено амбициозен, но на него може да се разчита. Трудно си представям по-добър премиер. При него поне валутният борд, бюджетът и финансовата стабилност ще са наред.
А това никак не е малко, нали? Ако протестиращите и тези, които ги подкрепят действително мислят за страната трезво, то те трябва да дадат шанс на Орешарски. Това, разбира се, не може да бъде празен чек. Кабинетът на Орешарски тръгна с фалстарт, защото БСП и ДПС решиха, че отново са взели властта, както през 2005 г. Те бързо забравиха, първо, че ситуацията в страната няма нищо общо със спокойствието тогава. И второ, те съвсем не са спечелили убедително изборите.
Те зависят от търпимостта на обществото, а не от парламентарната аритметика", пише евродепутатът. Затова в чека на Орешарски трябва да пише няколко неща, продължава Калфин: Първо – Независимост. Сега той може без двете партии, но те без него – не. Второ – Почтеност. Решителни мерки за ограничаване на олигархичните мераци. Трето – Да изпълнява програмата си, както я предложи – социални приоритети, успокояване на бизнес средата, пресичане на контрабандата. Четвърто – Свобода.
Кадровите промени, които прецени трябва да стават веднага. Без пречки и задръжки. Пето – Хоризонт. Нека поиска една година, след което ще отиде на вот на доверие. Вече му е ясно, че хората и преди това могат да го свалят, ако не е убедителен. Партиите около него трябва да се дръпнат, да не му се пречкат и да го поддържат. Ако трябва, да си правят вътрешните реформи, да искат резултати, но да не се бъркат в управлението. Освен това да се договорят и да изработят нови изборни процедури.
Веднага. С участието на ГЕРБ. Да се заемат с упорита, честна и неблагодарна парламентарна работа. Да не кадруват и да не се занимават с лобистки закони. Ако могат. Ако не – да си събират багажа, никой няма да ги търпи. "И ако някой си мисли, че съм едностранчив, ето какво: Да се върне сега на власт ГЕРБ с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, с Искра Фидосова и други, за мен е национално предателство. Затова – нека защитим Пламен Орешарски. Той може да работи за България", пише в заключение Ивайло Калфин.
