ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Пословична е била спестовността на някои министър-председатели на България в миналото. Тодор Стоянов Бурмов, първият премиер след освобождението, бил изключително пестелив човек, навярно защото е родом от габровския край. Макар да сключил през 1861 г. брак с Мария (Мариола) Золотович и тя му донесла зестра от 170 000 гроша, той пестял от всичко. Десетки години в малки тефтерчета си водел сметка за похарчените от семейството пари и пазел абсолютно всички разписки и квитанции за храна, облекло, хотели, дори разписките от изпратените от него препоръчани писма.
Тодор Бурмов оказвал прекомерен контрол и върху това какво харчи съпругата му Мария, а тя го слушала за всичко. Когато пътувала в чужбина, Бурмов й нареждал откъде да мине за по-евтино. Поръчвал й да не харчи пари за слугини, а сама да се оправя. Записвал разходите на съпругата му за шивачки, за разходки из София с файтон и други.
Също тъй пестелив бил и Драган Цанков, министър-председател на България от 24 март до 28 ноември 1880 г. и от 7 септември 1883 г. до 29 юни 1884 г. Негови съвременници пишат, че пестеливостта у него граничела с мания. Всекидневно той нареждал на съпругата си Рада Попстанчева: „Гледай да правиш икономии”. Карал я да свари „чорба от фасул и друг зарзават” за по-евтино. Не разрешавал да се разхищават пари за слугиня. „Сами ще си шетаме”, казвал на съпругата си – „така е по-евтино”. Касиер в семейството била жена му Рада, но и тя като съпруга си пестяла – от дрехи, шапки, чепици.
И Теодор Тодоров, министър-председател на България през 1918-1919 г. бил голям спестовник. Той е роден на 27 март 1859 г. в град Елена и произхожда от богато семейство. Женен бил за дъщерята на Найден Геров – Рада. Тодоров ненавиждал алкохола, тютюна, играта на карти по кафенета и клубове. Водел всекидневно точна сметка за разходите за издръжка на семейството си и отделно си записвал личните си разходи – колко е похарчил през деня за чорапи, ръкавици, мастилница, пликове, марки.
Министър-председателите на България пестели не само личните си пари, но и държавните. Петко Каравелов, премиер през 1901 г., когато отивал по служба в Пловдив, сам ходел на гарата и си купувал билет от гишето. И то за вагон „трета класа”. Казвал на приближените си: „Нали съм демократ, трябва да съм сред народа”.
Ех, бай Петко, по твое време не е имало мерцедеси, самолети „Фалкон”, военни вертолети, с които някои министър-председатели се возят днес! Не е имало и бодигардове да те охраняват от „народната любов”.
Ангел Ангелов, Габрово
