Карл-Хайнц Румениге: Трансферът на Емил Костадинов беше много хаотичен и стана в последната минута
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Байерн“ заживя в сезона на рекордите сякаш като по поръчка за 60-ия юбилей на своя шеф Карл-Хайнц Румениге. В събота с 4:0 над “Кьолн” бе спечелена победа №1000 в Бундеслигата. За първи път в историята един клуб стартира сезона в Германия с 10 поредни спечелени шампионатни мача. Вече започват залозите дали „Байерн“ няма да си осигури четвъртата поредна титла още за Нова година. По всички тези теми силният човек в клуба – Румениге, европейски шампион, двукратен финалист на световно и двукратен носител на „Златната топка“, даде интервю за неделното предаване „КОД Спорт“ по ТВ+.
- Как се дирижира не играта, а управлението на един от най-големите клубове в света, хер Румениге?
- „Байерн“ има повече от 260 000 членове, а феновете ни са около 400 милиона по света. За мeн работата е интересна и отговорна. Ние сме си поставили много цели, които не са свързани само с постигането на спортни успехи. Работим те да бъдат подкрепени икономически със стабилно финансиране.
- Какво се промени в „Байерн“ от ваше време до днес?
- Клубът направо експлодира в добрия смисъл на думата. Пристигнах тук на 18 години през 1974-а. Тогава имахме 12 служители, а днес са между 800 и 900. „Байерн“ се разви зашеметяващо във всички отношения - маркетинг, спонсорство, артикули. В много посоки препускаме с пълна газ напред. Разбира се, футболът се промени, както на терена, така и извън него. Опитваме се да бъдем на едно ниво с големи клубове като „Реал“, „Барселона“, „Манчестър Юнайтед“, „Челси“, ПСЖ...
- Защо като играч напуснахте „Байерн“ и отидохте в „Интер“?
- По две причини. Първо - вече бях 10 години в „Байерн“. И на 28 имах чувството, че трябва да преживея нещо различно. Същото се повтори това лято с Бастиан Швайнщайгер, когато прие офертата на „Юнайтед“. Всеки се нуждае от ново предизвикателство и трябва да го направи в подходящия момент. Затова не го спрях! Така постъпих и аз навремето. Втората причина, колкото и лошо да звучи, беше, че по това време в Италия щях да спечеля повече пари. „Интер“ е велик клуб, но за съжаление не постигнах големи успехи.
- Кои ваши трофеи имат най-голяма стойност?
- Съжалявам, че не успях да взема най-важния – световната титла. Два пъти играх на финал. Първо през 1982-а паднахме от Италия и след това през 1986-а - от Аржентина. Много исках да съм световен шампион, но нямах шанс. За мен най-хубавият спомен е първата ми титла с „Байерн“. През 1974-а играхме финал в Глазгоу срещу „Атлетико“ и спечелихме купата на европейските шампиони, която днес е Шампионската лига. За мен това бе личният ми пробив в големия футбол. След този успех станах национал, въпреки че бях още млад. И сега се вълнувам като говоря за това. Два пъти бях футболист номер 1 на Европа! Постигнах го с помощта на великите играчи до мен.
- Наистина ли днес „Байерн“ няма конкуренция в Бундеслигата?
- Конкуренцията не е слаба. „Байерн“ е силен, защото имаме добър състав и отличен треньор! Или по-точно казано - в последните години намерихме много добри треньори като Луис ван Гаал, Юп Хайнкес и сега Пеп Гуардиола. Тези отлични специалисти в комбинация със силен отбор ни осигуриха успехите – 8 купи за последните 3 години! Всичко, което можеше да се спечели – Шампионска лига, Суперкупа, световно клубно първенство, 3 пъти поред шампиони на Германия, купа на Германия.
- Каква е разликата между „Байерн“ и другите големи в Европа?
- Имаме по-различна философия. „Байерн“ също плаща големи трансфери. Това лято купихме Дъглас Коща за 30 милиона евро, а Артуро Видал за 37 милиона. Не взимаме евтини играчи, но наистина не сме привличали и звезди за по 80 или по 100 милиона. Остава въпросът колко дълго може един клуб да си позволи лукса да купува футболисти на такива цени. Аз съм доволен, че успяваме да направим един силен отбор без да се налага да даваме ненормални суми. Телевизионите пари в Англия са толкова високи, че например „Манчестър Сити“ си позволява да плати 75 милиона за Де Брюин от „Волфсбург“ и 70 милиона за Стърлинг от „Ливърпул“.
- Кой български футболист изплува на първо място в съзнанието ви?
- Най-големият е Христо Стоичков. Помня един мач, когато гостувахме на „Барселона“ и победихме с голям късмет. Тогава Христо ми направи силно впечатление като страхотен футболист. А също така смятам, че е добър човек! Предайте специални поздрави на Христо и на Емил Костадинов. Апропо, знаете ли думата „шлицор”? Това означава - хитрец, нестандартен, перде. Костадинов бе един "шлицор” на терена. Неговият трансфер бе много куриозен. Той играеше за “Депортиво” и заедно с Ули Хьонес излетяхме за Ла Коруня. Всичко в клуба им бе много хаотично. Това беше един много труден трансфер. В 12 часа вечерта или по-точно една минута преди 12 договорът бе сключен! Това стана буквално в последния момент, преди трансферният прозорец да затвори. И ние трябваше да действаме светкавично. Костадинов не е човек, който избухва, не е забавен за другите, но беше важен играч за нас. Франц Бекенбауер бе негов треньор и винаги му даваше шанс. Често споделяше пред мен - в този футболист има нещо хитро. Съперниците му трудно разгадаваха ходовете му, вкарваше голове.
- Имате приятели в България и един от тях е вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов. Получавали ли сте покана да посетите нашата страна?
- Хер Касабов често ме кани в България, но имам толкова ангажименти, че не ми остава време. С него се познаваме от 1974 година и...тогава и двамата бяхме млади. Създадохме добро приятелство, което остана и до днес. Разбира се, че ще дойда в България, макар че г-н Касабов често е в Мюнхен и тук по-лесно мога да го видя, отколкото в София.
