Кирил Добрев ексклузивно пред ПИК и "Ретро": Новият лидер в БСП е отмъщението на Сергей Станишев!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатите от коалиция БСП - Лява България Мая Манолова и Кирил Добрев взривиха наскоро столитницата с новия си проект МОЛ. „В мола като в една модерна търговска сграда ще могат да се купуват и продават идеи за развитието на БСП и те ще разхерметизират партията”, убедени са двамата политици. За необичайния „търговски обект” и мястото в него на Миков, Станишев и „наборите” на покойния вътрешен министър Николай Добрев разговаряме със сина му Кирил Добрев.
Интервю на Румяна Стефанова
-Как, г-н Добрев, ще строите модерния МОЛ – БСП, върху фундамента от "прогнилите стари дъски" на непоклатимата от десетилетия партийна номенклатура?
- Сравнението ви не е правилно. Най-ценното в нашата партия са основите – онези стотици хиляди членове и симпатизанти, които дават душа и сърце за БСП. Фундаментът е стабилен. Масивен. Няма нужда да променяме основите. Майсторите ни са криви. Просто искам върху тях да надстроим модерна сграда, а не да стърчат руини. Искам да привлечем активното поколение, което не се занимава с политика, но пък разбира, че без политика не могат да реализират мечтите си. Апропо, ако правим асоциации със строителството, най-красивите сгради са именно тези, в които е съчетан духът на старото с модерни съвременни материали. Такава партия искам да бъде БСП. Партия с минало, стъпила стабилно на своите идеологически основи, но изградена с модерни, съвременни лидери, които могат да привличат хората на своя страна.
-Бихте ли обяснили какво точно се крие зад формулата "Млади Образовани Лидери" и как я възприемат хората. Кой от сегашното ръководство на партията застава зад нея?
-Ако трябва да бъда точен, говорихме с Мая Манолова за Можещи Образовани Лидери. Това е онова активно поколение, което е избрало да работи и живее в България. Което иска да отгледа децата си тук. Искам да ангажирам именно тях в правенето на политика - от раждането на идеята до нейната реализация. С тях заедно да пишем програмите си и заедно да я изпълняваме, като намерят място в големия отбор на БСП. Не е задължително да стават наши членове, трябва да им покажем, че техните идеи и мисли могат да намерят място при нас. Могат просто да бъдат симпатизанти, съидейници, хора които виждат в тази 120-годишна партия онзи политически проект, в който са готови да инвестират време, идеи, емоции. А със сегашното ръководство има такива хора, които могат да увлекат със себе си онази група, от която имаме нужда. Време е обаче да станат по-активни, да вземат инициативата в свои ръце, за да не стане късно. Доверие се гради дълго, а се руши понякога за по-малко от мандат.
-И все пак вие бяхте сред първите, които упрекнаха Михаил Миков, че не иска реформи в БСП. Все още ли мислите така?
-Моментът след конгреса, когато Мишо имаше доверието и подкрепата на всички, бе моментът за смели реформи, дори за нестандартни решения, които да укрепят партията. За нова визия за нови хоризонти пред БСП. Защото ние политиците „продаваме” надежда. За съжаление пропуснахме този момент и влязохме в познатата ни до болка спирала - „ без резки движения, сега не е моментът, идват избори”. И останахме в менгемето. Отдолу „Атака”, която ние няма как да „надвикаме” по теми като Русия, НАТО, ЕС и популистки искания, а от друга страна АБВ, които реално се опитват да правят социална политика с участието си във властта, и то точно с ресор социални дейности. Давам ви пример - БСП по всички кампании се е хвалила с това, че само ние вдигаме пенсиите и даваме коледни или великденски надбавки за тях. Сега какво ще кажем, като Ивайло (министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин – б. р.) даде и коледни, а както става ясно и ще има и великденски пенсии? Дори и малкият крехък електорат в лицето на”верните пенсионери” ще си изберат друг. За това казвам - пенсионерите са важни, даже много важни, но наш приоритет трябва да бъдат работещото, активно общество. Младите и можещи хора, които реално движат света. Това е изходът да станем партия и на следващото поколение.
-Има ли носталгия в съпартийците ви към ерата "Станишев"? Прави впечатление, че напоследък бившият лидер на БСП е доста активен, дори наричат новият му офис в центъра на София „Позитано 2”.
- Знаете ли кое е отмъщението на стария председател? – Новият... Не беше ли така Жан Виденов за Лилов, Станишев за Първанов...? И така ще бъде, докато даваме привилегията на стария да „посочи” наследник, който да бъде назначен, а не избран. Колебая се още дали на следващия конгрес, при промените в устава, да предложа лидерът на БСП да се избира от всички членове.
-На 48-ия конгрес на БСП м. г. Мая Манолова беше сред кандидатите за лидерския пост в партията. Този "поход", който предприемате сега, не е ли опит да осребри влиянието си сред членовете на партията, които не видяха промяната в лицето на Миков?
-Не. И Мая, и аз сме хора, които партията ни познава добре. Влиянието, което имаме, сме го показвали многократно по избори. За мен е важна БСП и понеже предстоят месни избори, на които ще се утвърждават местни лидери, нашият поход е именно за това - да ги мотивираме и убедим да участват в предстоящия вот. Спомнете си как БСП излезе от кризата края на 90-те години - именно с това, че успяхме да наложим силни местни лидери в лицето и на Константин Паскалев, Асен Гагаузов, Румен Петков - все хора, които след като спечелиха местния вот, по-късно дадоха живот и на национално ниво. Дадоха перспектива и нови хоризонти пред БСП.
- Георги Първанов прогнозира нова и още по-тежка загуба за БСП на предстоящите избори, ако продължава да стои в изолация - поводът беше, че Миков не прие протегната ръка на лидера на АБВ. Споделяте ли опасенията му?
- Аз уважавам много господин Първанов. Той е един от най-добрите политици на прехода. За да бъде АБВ част от новия български парламент, основна заслуга има неговата личност. Сега той е изправен пред друга заплаха - да намери 240 лидери по места + още близо десет хилядна „армия” от кандидат-общински
съветници. Това е много голямо предизвикателство за една млада партия. Обаче в политиката невинаги 1+1 =2. Понякога прави 3, та и дори 4, а понякога 0. На места заедно можем да направим и чудеса, а на други да „занулим” и двете партии. Приемам всяка протегната ръка, която е искрена и ще помогне да изтегли левицата напред.
-С какво си обяснявате новия управленски образ на Бойко Борисов – на сговорчив и умерен в приказките си политик?
- Не само Борисов. Целият кабинет „Борисов 2” е много по-сговорчив и балансиран. Това обаче не им пречи да правят и много глупости. Най-притеснен съм от новите заеми, които държавата взема, защото това е един непредвидим сценарий за нас. Ако те биват инвестирани в икономиката и доведат до ръст - окей, но ако са за покриване на текущи сметки и запушване на дупки в бюджета, тежко и горко на децата ни, които трябва да го плащат.
- Навлизат ли в нов етап отношенията Борисов – Станишев след демонстрираното единомислие на двамата в Брюксел за приема ни в Шенген и събитията в Украйна?
- Аз мисля, че е нормално политиците да си говорят и когато става дума за национални интереси, да са рамо до рамо. Една от причините да стигнем до тук е именно това, че политиците от различните партии не си говорят, даже се мразят и като дойдат на власт, си мислят, че животът започва от тях. Отричат всичко, което досега е направено. Успехът е в надграждането. Всеки нов не търси кусурите на предния, а обратно търси - вярното, доброто и се опитва да го надгради. Само така можем да успеем като нация и държава.
- В едно ваше интервю казвате, че в трудни моменти се „консултирате” с баща ви – покойния Николай Добрев. За какво последно потърсихте съветите му?
- Беше преди 2 месеца. На гроба му. Казах му, че ми писна от неговите „набори”…., „ битката”, която водим с тях, ме изтощава повече, отколкото тая с политическия опонент…
- И как си обяснявате тази битка на наборите му с вас?
- Това са една шепа хора със затихващи политически функции, изчерпани откъм идеи, но с амбиции. Според мен има силен личен мотив. Понякога самият факт, че нещо го предлагам аз, ги води до истерия… А иначе е „борбата” на едно поколение за надмощие над друго. Нещо подобно на разговорите и проблемите в едно семейство между родители и деца. Ту стигнат до консенсус, ту отново се спречкат за даден проблем. Недай си Боже, на гости да е дошла и бабата. Но всичко това е нормално. Важното е в спора да се ражда истината и всяки една от страните да може да прави отстъпки в името на това семейството да е по-силно.
