Клошарка в мола втрещява продавачки и клиенти

Първата по рода си акция у нас в стил "Невидим театър"

Суматоха, втрещени лица и пушещи радиостанции. Това може да предизвика една-единствена клошарка, решила да се поразходи по магазините в мола. Всъщност не съвсем клошарка, а млада жена, решена да разбие на пух и прах дискриминацията срещу онеправданите хора. Тя е част от първата по рода си акция у нас, продиктувана от движението за "Невидим театър" на покойния бразилски режисьор Аугусто Боал, което набира скорост по цял свят. Целта е да се насочи общественото внимание върху социално значима тема – в случая дискриминацията въз основа на социалното положение, съобщава “Новинар”. Мнимата клошарка не е сама. Тя е с две други жени, които влизат в ролята на доброто и лошото ченге, за да провокират реакции у продавачите и клиентите. Първоначално срещата им е във фоайето на мола. Всички са в цивилни дрехи. После потеглят към най-близката тоалетна, в която момичето се преоблича. Освен от раздърпаната вълнена блуза, размъкнати дънки, намацан с кал пеньоар и раздрани обувки, образът на клошарката се допълва от малко грим, за да създаде впечатлението, че е недоспала, а и че съвсем скоро е била пребита. Вглъбените в себе си клиенти на търговския център почти не обръщат внимание на момичето – нито след като излиза от тоалетната, нито след като тръгва по коридорите. След като съучастничките й се включват в действието, като защитават или се присмиват на мнимата клошарка, всичко придобива друг облик. Хората, които заглеждат момичето и отминават погнусени, стават все повече и повече. Група тийнейджърки буквално се разпръсква щом вижда онеправданото момиче да се задава. Млада дама, която се разминава с клошарката, се втрещява от ужас и прави отвратена гримаса. Първата цел на клошарката е един от магазините за дрехи със сравнително приемливи цени. Тя влиза първа и започва да разглежда дрехите, а малко след нея - и съучастничките й. След известно време посетителите забелязват клошарката, но я изглеждат по-скоро със съжаление, отколкото с погнуса. Съучастничките й заговарят една от продавачките зад щанда, преструвайки се, че търсят по-голям размер панталон. Една от тях насочва вниманието на консултантката към клошарката, която вече се е приближила съвсем близо до трите. „Това ми се случва за пръв път!”, казва втрещената продавачка, но после продължава снизходително: „Сигурно просто е искала да се стопли.” Втората цел е съседният, много по-скъпарски магазин, където средната цена на една риза е над 300 лв. Този път първи влизат съучастничките, които оглеждат и коментират бутиковите дрехи. Малко след това влиза и клошарката, която веднага приковава вниманието им. Едната започва да подхвърля негативни коментари за момичето, а другата й казва да остави клошарката на мира и да не прави циркове. В това време една от продавачките се приближава и любезно пита клошарката дали може да й помогне с нещо. „Не, само разглеждам. Много хубави дрехи имате”, отвръща посиненото от бой момиче. Междувременно другата продавачка вече е извикала охраната. Съучастничките се изнизват от магазина, а малко след това и клошарката. И трите са на достатъчно близко разстояние, за да виждат какво се случва в магазина. Втората продавачка продължава да се тресе от нерви и да набира телефонния номер на охраната. От края на коридора притичва цивилен охранител, който се приближава до клошарката и й казва да излиза от мола. Мъжът съпровожда момичето до изхода, съучастничките ги следват, а междувременно всички радиостанции вече са подпушили. Пристигат още двама охранители, които принудително изкарват момичето на студа, без да е направило нищо лошо. На въпрос защо искат да си тръгне, един от охранителите й казва, че „пречи на клиентите с външния си вид”. Съучастничките й се намесват и питат охранителите какво е направило момичето, че го гонят. Следва само тросване да не се месят в ситуацията, защото това е частно учреждение, което си има вътрешен правилник. Аргументът им не беше, че е откраднала нещо, а че „мирише на хората”. ”Дискриминацията идва най-вече от незнание и неинформираност, а негативното отношение към социално онеправданите е породено по-скоро от формираните стереотипи”, коментира пред “Новинар” Елена Сабо, която всъщност е въпросната “клошарка” и добавя: „Не знам дали хората, поставени в такава ситуация, проявяват неразбиране - нетолерантност хич не ми харесва като дума - или просто ги е страх. Честно казано, очаквах, че ще ме изгонят от някой магазин, но чак пък от мола…”. По думите й целта на акцията е да провокира хората да се замислят над това, което са видели. „Ако някой от присъстващите се прибере вкъщи и разкаже какво се е случило, и това породи някаква дискусия, пак е нещо”, обяснява момичето. Доброволката все още не е сигурна, че ефектът от акцията е позитивен, но „със сигурност има някаква видимост”.