ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Великобритания има невероятна инициатива, в която в рамките на последните 20 години се проследява огромен брой пациенти. На определени периоди от време се извършват комплексни анализи с образни изследвания на мозъка. Това позволява по време на пандемии да има съпоставима информация", каза ръководителят на лаборатория в Бернския университет д-р Аспарух Илиев.
Едно от интересните открития в това изследване е, че се изследват параметри, свързани с нормалното стареене на мозъка, посочи той.
"Голяма част от нас компенсират възрастовите промени с активна интелектуална дейност, с активна комуникация. Стареенето от една страна може да е функция, т.е. забравяме, по-трудно се ориентираме. Те са търсили белези за структурно стареене, т.е. мозъкът започва по-малко да се свива в отделни участъци. Това е феномен, който знаем от години", обясни д-р Илиев пред Bulgaria ON AIR.
По думите му, проучването показва, че стресът, изолацията оказват влияние на възрастните хора, особено на тези с лека деменция.
"Които са в старчески домове, които не са в пика на силата си - тежко изживяха изолация. Пандемии винаги ще има. Трябва да сме наясно, че тази стресова обстановка може да създаде вреди, може да увреди физически и психически мозъка ни", подчерта д-р Илиев.
"От една страна губим нервни клетки с възрастта. Те обаче са свързани помежду си, т.е. колкото повече връзки между нервните клетки имаме, толкова по-добре компенсираме този процес. Пикът на нашето свързване на неврони на нервните клетки е около 39-40 години. След това започваме да намаляваме. Компенсира се с активна мисловна, интелектуална дейност - четене на книги, кръстословици, информиране, поддържане на активен живот, спортуване, контакти с хора. Всичко това помага", посъветва специалистът.
Много важно е да имаме адекватна първична здравна помощ, изтъкна д-р Илиев.
"Добър джипи, добра система, която да контролира и установи, например, когато вашето кръвно е високо, но вие сте в активна възраст, да започне ранна намеса. България има голям достъп до специалисти, когато вече проблемът е там. Голяма дупка в нашето здравеопазване е недобре разгърнатата първична здравна помощ. Няма много джипита", анализира ръководителят на лаборатория в Бернския университет.
Според него проблемът с обвързването на заплатите с Колективния трудов договор е, че често той не бива подписан.
"В системата има пари. Болничните заведения не се "изхранват" само с пътеките от Здравната каса. Никой на политическо ниво не иска да си разваля кефа. Има сив сектор и в медицината. Младите колеги искат да има адекватна система, да бъдат задържани в България", категоричен е д-р Илиев.
