ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Чета в „Труд” текст за Антоан Николов, нещо като интервю, нещо като портрет, нещо като нищо на света. В етичен дискурс обаче нямам колебания - текстът възстановява първоначалния смисъл на думата манипулация… На вниманието на читателя е представен един нов, изпран Антоан Николов, един заслужил на столицата общинар, който е станал жертва на лова на вещици в СДС…
Автор на текста е Валентина Петкова. Така, де, време е да започнем да назоваваме поименно изнасилвачите на истината. В момента главен редактор на “Труд е Иван Михалев, кадър на „Капитал”, където са излезли стотици статии за далаверите в Софийска община по времето когато тя се управляваше от Софиянски и Антоан. Тъй че и неговото мълчание е осведомено. Собственик на „Труд”, казват, била г-жа Венелина Гочева, но в нейно лице изненада няма. Свикнали сме през годините да не се учудваме на подлостите, които се публикуват в ръководените от нея издания…
Та тази троица се е заела да сондира как би приело обществото една нова биография на Антоан Николов. Какви са мотивите ми е трудно да кажа. Интуитивно се досещам, че не са сред онези, които биха спечелили обществено одобрение… Не е ясно и какъв е поводът да се откопава сега политически и обществен труп като Антоан Николов. Бегла легитимност на появата му в този момент дават разкритията му за оттеглянето на Орешарски като кандидат за кмет на София през лятото на 2003 г. и подлата роля на Надежда тогава Михайлова: „Ние излязохме от нейния кабинет инструктирани да се срещнем с Божков. Тя знаеше, че ще разговаряме за евентуална подкрепа, тъй като по избори се ухажват агитките на футболните отбори, а Божков беше собственик на ЦСКА.
Въобще не е ставало въпрос за пари и някаква зависимост…” Антоан напуска СДС. После мандатът му на председател на ОС свършва и той сменя амплоато, отдава се на винопроизводство. „Този му ход впоследствие, пише Петкова, ще се коментира с думите: “Антоан излезе най-големият хитрец. Направи си парите и се покри на сянка.” Неговият отговор е: “Ако си бях направил парите, нямаше да взема кредит и сега да се чудя как да го изплащам в края на всеки месец. Преди 7 г. изтеглих кредит от “Алианц” и купих контролния пакет на винарска изба “Магура”. Оня ден гледах резултатите от изследване на НЦИОМ , според което 40,8% от младите българи (между 15 и 35 г.) смятат, че през последните 23 г. са забогатели главно мафиотите, мутрите, престъпниците. 36,5% са на мнение, че са забогатели най-вече политиците. И само 9,9% отговорили, че са забогатели инициативните и кадърните. Не се наемам да твърдя, че всичките тия 9.9% ще мислят по същия начин, ако се спомене името на винопроизводителя. Възможно е, но също така е и невъзможно…
„Днес отчита като грешка това, че толкова дълго се е задържал в Столична община. Личната му равносметка е, че е свършил много работа за града. Вместо признание получава удари”. „Из делниците на един луд”, 15 юли 2002 г.: „София пред фалит” – ликува червеният орган. Да, бе! Софиянски и Антоан са поставили интересите на София даже и над тези на отечеството и непосредствено след личните си. Така ще позволят те София да фалира! „С годините около името му се понасят всякакви легенди, каканиже Петкова. - Говори се, че е сред най-богатите хора. Че е сенчестият лидер на столичното СДС.
Че дърпа конците на множество общински фирми, сред които скандалната “Софийски имоти”. Ама верно ли така се говори? И само се говори?! „Из делниците…”, 4 септември 2002 г.: „Чета днес в “Дневник”, че Антоан Николов и Софиянски приели конструктивен подход. Вместо взаимно да си пречат, те седнали и се договорили на кой – какво. Включили и съветниците в по един-два борда, за да си траят. В бъдеще София щяла да бъде административно разделена на два мегаполиса. Едната част, на Софиянски, щяла да си остане София. Другата, на Антоан, щяла да стане Антоанополис.
В коя ли част ще се падна?” 11 ноември 2002: „Софиянски и Антоан Николов яко се скарали според колегите от “Сега”. Софиянски заплашил, че ще поиска проверка на фирма “Софийски имоти”, пък Антоан му рекъл, че той пък ще поиска проверка на Общинска банка…” Не, не! Още тогава се говореше, не „ с годините”. „Срещу нарочения за виноват Николов обаче в крайна сметка няма нито едно реално обвинение.” Точно в такава ситуация Великия комбинатор казва на милионера Корейко: „Интересен човек сте вие! Всичко ви е наред. Чудно, с такова щастие - и на свобода.”
Да, наистина няма. Само веднъж го викаха и то като свидетел за халите срещу Софиянски. Стефан, според нас, беше забравил да направи някои задължителни благотворителни акции по посока на провоохранителните органи. Богатството има и социална функция, все пак! Защо, братя, да се лъжем?! Има ли българин, освен героят от поучителните разкази за деца, който като има възможност, да не се възползва? Няма! А само „Софийски имоти» са способни да създадат „изпитания и съблазни, при които дори ангелите биха загубили ангелския си вид”… И като съдим по това, че делата заведени срещу Софиянски бяха станали предмет на обобщаване от НСИ, ни се струва нелогично срещу Антоан да няма хич поне едно. Излиза, че той за толкова бъхтене с проблемите на столицата не е заслужил ни една от наградите, предвидени в Наказателния кодекс! Не е възможно! Не помня дали съм ви казвал за един банкер от първите. На всеки откраднат лев той заделял по 60 ст. За черни дни. И като дойдоха черните дни, той беше подготвен. Даже и за свидетел не го призоваха.
А пък един друг беше забравил да се подписва. Дори на ордера за заплатата си караше секретарката да подписва. И него не го безпокоиха изобщо. На това тогава му викаха „да откраднеш със строго научен подход и по юридически издържан начин”. Навремето наричаха «Софийски имоти» касичката на Антоан. Шефът на „Софийски имоти” Тошко Добрев го размятаха години по съдилищата и накрая го осъдиха на несъразмерните 4 години. А Антоан дори не беше призован за свидетел! Тошко беше за Антоан Николов това, което зицпредседателят Фунт беше за Остап Бендер и "Рога и копита". «-Аз съм Фунт. На деветдесет години съм. Цял живот съм лежал в затворите заради други. Такава е моята професия... -Ах, вие сте подставено лице? -Да. Аз съм зицпредседателят Фунт. Винаги съм лежал в затвора. Лежал съм при Александър Втори „Освободителя“, при Александър Трети „Миротвореца“, при Николай Втори „Кървавия“…
Всъщност, Антоан имаше много Фунтовци. Един от тези Фунтовци, младеж под 30 г., купи през 1998 г. комплекса „Слънчев ден”, който в последствие се оказа собственост на Кюлев и Гергов… И никой не попита младия приватизатор откъде има парите. В “Софийски имоти” Фунт вземаше 2800 лв. на месец, в бордовете на пазарите 2200 лв., в “Топлофикация” 1500 лв. и т.н. и т.н… Много хора забогатяха край „Софийски имоти”. Спомняте ли си оня мушморок Праматарски? Добрев беше от неговата партия. Праматарски е горд собственик на мезонет от 284 кв. в Лозенец, до американската амбасада, с гараж и басейн на покрива, и всичко вътре "Версаче". Обясни, че продал стария, който бил над 300 кв., за 320 хил. евро.
Действителен случай. Питали една мутра как си е купила мерцедес. Продадох си, вика, аудито. А аудито? Продадох си форда. А форда? Продадох си ладата. А ладата? А, не, ладата вече си я излежах. Та и Праматарски, гаче за тия 300 кв. вече се е издължил към Наказателния кодекс. Да не помним как дойде от Гоцето скъсан като карпатски вълк... Всъщност Праматарски купил първо парцелчето, и то на добра цена. От „Софийски имоти” естествено. "Там нямаше никакви сгради, беше един пущинак. Аз обаче усетих, че мястото е перспективно. Бях първият, който реши да инвестира там." И тоя е от 10-те процента инициативни…
Говореше се, че “Софийски имоти” купили на Праматарски джип БМВ. Други пък говореха, че купили на Дилов “Тойота”. Какво ли не говорят хората… Дилов отрече. Петкова: „Освен винения бизнес Антоан е съдружник в успешна адвокатска кантора. Юрист е по образование, но не адвокатства, а участва само като консултант. Твърди, че само консултантска е била и ролята му във в. “Новинар”, за който се смяташе, че е негова собственост. “Във вестника не съм имал дялове, само го консултирах. Доставяше ми удоволствие да работя с хора като Любен Дилов-син, Мирослав Боршош и др.” Консултант! Да, бе! И в „Новинар” имаше Фунтовци, даже трима. Но реалният собственик, това го казвам отговорно, беше Антоан. А „търговски ориентираният политик” (Стоянович) Дилов го играеше фронтмен. Колкото до Боршош не знам как се появи в „Новинар”. Но знам как го напусна.
Тоя съвременен Паниковски се опитал тайно да продаде „Новинар” за своя сметка на Ирена Кръстева в пълно нарушение на Сухаревската конвенция. И за малко да го продаде. Поради което се състояло „изнасянето на тялото”. Тя и Кръстева се отказала, защото и казали, че във вестника били останали само директорът и двама международници... Сами си го пишели, сами си го четяли... То нямаше и как да е другояче. Антоан им плащаше с по малко сиренце, кашкавал и шише вино. Изобщо там се бяха събрали едни синове на лейтенант Шмид... Точно като при героя от „Очаков”, който имал имал трима сина: двамата умни, третият глупав…
Мъчно ни е за „Новинар”, не остаря като катедрала, а като… Това е вестникът, където д-р Филипов започна журналистическата си кариера. Почна я малко като Жан Виденов – от горе надолу… Както и да е, да не ви занимавам с мене си… „Антоан Николов бере грозде и прави шампанско.” Друго трябваше да бере… При един състав от съдебни заседатели, подбран например сред абонатите на „Топлофикация” определено можеше да бере и ядове… Ама… Чудя се само на Петкова. Не може един журналист да напише такива работи с чиста съвест. Даже и със собствената си не може. Иска се много повече...
