ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Едно по едно, стъпка по стъпка, докато не останем държава без минало. Вървим натам стремглаво с бясна скорост.
Премахването на Паметника на съветската армия е само една от стъпките. Колко много мемориали разрушихме през годините, сред тях дори и откровено чуждия на традицията ни мавзолей.
Голямата глупост е това и безотговорност към собствената ни история. Защото един може да отиде да се поклони на съответния паметник, друг да ругае срещу него. Но всички ще знаят защо е бил построен, какво се е случило в историята ни.
Няма нищо по-страшно от човек без памет. Нито знае кой е, нито накъде да върви.
Дори в Германия не бутат съветските военни паметници. Държавата е поела ангажимент да ги пази и да ги поддържа в оригиналния им вид. И най-малко немците могат да бъдат обвинени, че харесват СССР, още по-малко армията му. Обвиват танковете от паметниците с украинското знаме в знак на солидарност с Украйна, но не рушат.
А нашият хулиган, който строши плочката, стана национален герой. Да го пита човек защо не иде да руши в Германия, след като там живее?! Дали защото го е страх. Там има закони, които задължително се спазват.
Откъде идва тази наша разрушителна сила, каква е тази любов към чупенето и заличаването на паметта... Страшно е. Защото в един момент току виж държавата се превърне в грохнала старица с деменция. И тогава накъде?! Това никой не знае. А и може би въобще не се и интересува.
Държава без минало обаче е държава без бъдеще.