ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Двугодишното присъствие на Румен Радев в президентската институция непрекъснато ни напомня една крилата фраза от новото време: "Не се радвай на малко прасе и нов началник, защото не знаеш каква свиня ще излезе от него".
Именно защото неговият избор възпламени огромна радост най-вече в БСП, която го издигна, но и не само там. Радев радваше и обидената на ГЕРБ градска десница, и просто ядосани на управляващите хора, и съвсем случайни граждани. А основният аргумент за тази радост и вляво, и вдясно, и наоколо бе, "че как няма да му се радваме в сравнение с предишния". И всички вкупом забравиха мъдрото крилато изречение.
Точно затова стъписването не закъсня и стресна мнозина още на старта на публичните му прояви. Първо, той се появи в парламента за "тронното" си слово пред депутатите под ръка с...жена си. Вицепрезидентът Илияна Йотова вървеше след него.
Но това бе само началото.
Съпругата му влезе в кабинета на тогавашния председател Цецка Цачева заедно с Радев. И се срути първата митологема на изграждания в движение образ на президента - като мъжкар, покрай това, че е военен и пилот.
Човекът се оказа в болезнена зависимост от една бургаска палавница, за която в началото знаехме само, че е развалила семейството му. А сега вече знаем, че явно има много какво да крие, защото нелепо си съчинява биография. Лека-полека разбрахме, че тя е доста нагла и невъзпитана, което всъщност е отличителен белег на всяка "разтури къща".
Но освен това носи, като родилно петно, нефелното си детство, напудрено с маниакална амбиция. При нея то е компенсаторен механизъм, развит от изключването ѝ от престижна гимназия и несръчните ѝ опити да си намери по-високо място под слънцето.
Дали ще е шоумен (Слави), или генерал (Радев), за нея явно е без значение. Важно е да натрие носа на онези, на които има зъб. И го натри, превръщайки мъжа с пагони в мъж по чехъл.
За неговата възраст това не е нито трудно, нито странно. Сексолози и психолози я наричат "кризата на четирийсетте" или "на петдесетте". Зависи кого кога ще го тресне.
Но за бегачите на къси разстояния у нас, каквито са повечето мъже по високите постове, първата им работа, след като се издигнат, е да си сменят колите, а сетне и жените. Разбира се, когато надскачат нивото на собствената си компетентност.
При всички случаи обаче възрастовото състояние на Радев си е криза, която го издава и като твърде слаб характер, неспособен да овладее физиологията си.
Почти веднага стана ясно, че не успява да владее и психиката си. Тя се оказа толкова неустойчива, че най-малкият дразнител е в състояние да я изроди в несдържана агресия. И това също лъсна още в първия момент, докато държеше първата си реч пред депутатите, свикнали да изразяват несъгласието си по всички възможни начини.
Радев обаче не прояви нито мъжка, нито държавническа реакция за подхвърлените реплики и мина към директно заплахи: "Остава ви още една седмица", които взривиха залата. И смъкнаха маската му на пилот със самообладание в критични моменти, разкривайки авторитарен тип, познаващ единствено аргумента на силата.
Изби фатмащината.
Такива хора обикновено имат изключително ниска самооценка и дълбок комплекс за малоценност. В случая с Радев обаче към това се добавя и пълната липса на грамотност и дори периферна култура в областта, която зорлем превърна в свое поприще. Всяка следваща негова стъпка, която всъщност е на думи, не и на дела, само затвърждава образа му на политикан от Ганковото кафене, но с още по-бедни представи за политиката, отколкото на тамошните радетели за светли народни съдбини.
Така рухна митът за мъжа на честта, които ще се прероди в справедлив държавник. Оголи се образът на дезориентиран и дребнав "дърдорко". Който просто си чеше езика като махленка на стобор, без да е в състояние нито на предложи, нито да извърши нещо смислено.
Слабата публицистика, която представя като свои речи и позиции, изобщо не може да бъде коментирана, защото тя не е негова. Което добавя още един напълно уродлив щрих към личността му - такава просто няма и не може да има, при положение че си служи с чужди думи и тези, пък дори и просто да ги споделя.
И еманация на това безличие беше новогодишното му слово, възмутило целокупния народ. Само че зад типичното вечно нашенско мрънкане, което раздразни гражданите, стои нещо много по-ужасно: пълната неспособност на този човек да се ориентира във времето и пространството и да преценява кое негово поведение е адекватно на ситуацията.
Видяхме го още при първите му стъпки към президентството, накъдето помъкна и прилепчивата си женица. Видяхме го още много пъти - и при посещението на руския патриарх, и при позициите, които заемаше по международни документи в и извън страната, и при отхвърлянето на подадени ръце, и при възхваляването на писмени химери, и при отказа за среща с реалностите.
Неадекватност - това е характеристиката на цялостното му политическо поведение.
Колкото и да е негативна, тя е такава именно заради битността му на политик, и то начело на държавата. Няма как да искаме нещо различно, нещо светско, нещо възвишено от човек, прекарал целия си живот в подчинено положение, в една малка общност, в която самостоятелното мислене и изобщо собственото мнение е строго наказуемо, ако не отговаря на издадената заповед.
Няма как да искаме предложения и идеи от човек, който цял живот е бил само изпълнител, иначе никога не би стигнал до генералски пагони. Няма как да чакаме решаване на проблеми от човек, който цял живот е бил в подчинено положение, независимо дали на хора или на устави. Такива хора не раждат решения. Те изобщо не раждат нищо. Те просто са удобни за командния състав. Може пък това да е гаранцията за издигане в армията. Но това е и гаранцията за провал на една позиция в политиката, а в случая - и в държавата.
Покрай всички подробности от живота и за личността на този напълно неизвестен за гражданите човек се разкриха и крайно неприятни чисто личностни характеристики - шмекеруване на дребно (назначаването на любовница на две длъжности, мишкуването след измамата, която спретна на АБВ и Георги Първанов, дарители за предизборна кампания в лицето на социално слаби, мистерията около пенсионирането му, съчинена от съпругата му, натискът на длъжностни лица след пътния инцидент с инвалид, причинен от родителите му и т.н.), безизразният говор, допълнително роботизиран от репетирани жестове, просташки вид и хумор в опит за непринудено поведение (с децата в Бояна, с неомъжения за българка йорданец)...
Радев е опериран от способността да бъде конкретен. Или може би изпитва неистов страх от яснотата, затова винаги говори с общи фрази и недомлъвки, които само засилват усещането за двойното дъно в личността му, дори когато става дума за неговите станали вече прословути критики към политическите му опоненти. Колкото и валчести да са те, под тях прозира яростният кариеризъм и жажда за власт на този човек, но отново на войнишкия принип "в раницата на всеки редник дреме жезъла на генерал".
Но липсата на политическа култура и неспособността да преценява кога и какво е адекватно за един държавен глава го тласкат към доста страховити попълзновения, които не е в състояние да прикрие дори от приличие, за което очевидно няма никаква представа - да намеква за политическа сила, зад която ще застане, да иска президентска република, докато още е в президентството.
Вярно, отново под сурдинка и с формулировки, които тутакси може да отрече.
Изобщо, кой сте вие, Румен Радев?
Колкото повече опознаваме този човек, толкова повече се сгъстява мракът около него. Мракът в прекия и в преносния смисъл.
Пази Боже сляпо да прогледа, казал е българинът. Това е и единствената заслуга на прогледналия Радев, който засега вижда всичко като в криво огледало - че покрай него хората проглеждат все повече и повече за скритото у него, което става явно и лъсва, че е грозно.
Тъжна работа е този наш президент не толкова с това, което представлява (да си го мисли любимата му), колкото с нашата неспособност да помъдряваме с десетилетия. И то при толкова набиващи се на очи първични белези. А трябваше да ни светне под шапките още тогава, когато на първата си среща вече като кандидат-президент с ветерани с пагони той с усмивка и в пълно мълчание изчака да приключи грубиянското изпъждане на журналистите от залата от страна на домакините. Стоя и мълча, без да помръдне, въпреки че най-брутално изхвърляха навън предимно дами.
Така е свикнал човекът - да изпълнява заповедта.
Единственото, което му остава да разбере оттук нататък, е, че в нашата държава старши е парламентът според устава ѝ, който се нарича конституция. За оставащите три години това основополагащо положение може би все накак ще успее да се намести под скритата му, но, уви, несвалена фуражка.
И да проумее, че колкото и седмици да му остават на един парламент, идва следващият.
