Камъни май пак ще летят към парламента
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последните дни управляващите от БСП и ДПС сякаш успяха да се поокопитят и първата им работа беше да подхванат силна медийна атака срещу част от по-активните протестиращи.
В близкия до групата на Делян Пеевски вестник „Преса” се появи материал, в който беше обяснено, че неправителствените организации, чиито представители участват в протестите, се финансират от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа. Само по себе си това финансиране не е нито неморално, нито незаконно. Тръстът финансира граждански организации във всички бивши социалистически държави и това, че го прави и в България не е изненада. Ако не го правеше, тези организации или нямаше да съществуват, или щяха да са на хранилка при държавата и тя да им дърпа конците, което щеше да бъде далеч по-лошо.
Впрочем, организациите на Асен Генов и Антоанета Цонева например, се държаха опозиционно и по време на управлението на Борисов. Само по себе си финансирането от тръста не е проблем, както се опитват да внушат проправителствените медии. Друг е въпросът, че тези пари биха могли да се използват далеч по-ефективно и качествено за изграждане на истинска гражданска демокрация. Това обаче е тема за друг коментар. Внушението, че Световната конспирация се е напрегнала и е решила на всяка цена да свали невинното правителство на Орешарски, като няколко години преди то да дойде на власт е отпуснало пари за граждански инициативи на Асен Генов и Антоанета Цонева е глупаво. Изобщо тезата, че американците са силно заинтересовани от случващото се в България е безумна сама по себе си.
Проблемът и с настоящото, и с предишното управление е основно български и в създаването му участват главно българи. Бъдете сигурни, че ако Орешарски не беше тръгнал да прави Пеевски шеф на ДАНС, протестите срещу правителството му изобщо нямаше да се случат в този им вид. Същото важи и за правителството на Борисов, което ако не беше се провалило генерално в икономиката, през февруари нямаше да бъде изхвърлено от властта с камъни.
Проблемът не е нито в протестите, нито в хората, които участват по-активно в тях. Най-големият проблем в България е, че рядко се случва да не настъпим една мотика два пъти. Да сбъркаме няколко пъти по един и същи начин. Помните ли лицата на февруарските протести и исканията им за национализация и приключване с капитализма? Тогава депутатите на БСП, заедно с току що обърналите палачинката медии на Пеевски, стояха твърдо зад лицата на протестите Янко, Дончо, Ангел и не знам кой още, без да питат тях кой ги финансира. А тях кой ги финансираше, впрочем?
Ако информацията за финансирането на неправителствените организации, които протестират днес е лесно достъпна и се получава само с едно отваряне на сайта на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, то за финансирането на предишните лица можем само да гадаем. Купени ли бяха лицата на февруарските протести и с какви пари? Защо медиите на Пеевски бяха добронамерени към русенската мутра Бисер Миланов - Петното, а сегашните протестиращи наричат соросоиди и още малко ще ги обвинят в политическа диверсия.
Впрочем кой финансира престоя на Петното и мутрите му в София вече два месеца? За тези, които не знаят ще поясня, че това е един от героите на февруарските протести – криминално проявен, с няколко ефективни присъди и понастоящем безпроблемно допускан в сградата на Министерски съвет. Кой пуска Петното при Орешарски и защо изобщо българският премиер се среща с криминални типове, та вика и всички медии да го снимат с тях. Срещите на Орешарски с представители на „гражданското общество”, не ви ли приличат на срещата на Борисов с група платени от него „протестиращи” през февруари, в която същите „протестиращи” обявиха, че не са срещу него, а срещу системата и само дето не го молеха да не подава оставка. После се оказа, че цялата рода на една от „протестиращите” е наредена на работа в контролираната от ГЕРБ Столична община. Въпросът е по какво управлението на Орешарски се различава от това на Борисов след като използва същите средства, като него?
Големият проблем на българското общество е слабият демократичен опит, който имаме. Българската демокрация все още не е излязла от пубертета и си мисли, че твори история, като повтаря чужди практики. Забелязахте ли, че февруарските протести силно наподобяваха гръцките, а сегашните силно наподобяват турските. И февруарските и сегашните протести обаче си приличат по едно – нямат политическо лидерство. Твърдя, че това е проблем, а не плюс на протестите, защото когато един протест няма ясно политическо лидерство, което да се бори с лицето си за доверие в обществото, той или се разпада и остава в нищото, или се оказва използван в името на задкулисни интереси. Все още не сме в състояние да разберем, че протестът може да спре едно управление, но не може да го замести. По всяка вероятност протестите ще продължат и през есента и през зимата. Не, защото Сорос и световната конспирация ще налеят още пари в тях, а защото по всичко изглежда, че БСП, ДПС и „Атака” няма да спрат да наливат масло в огъня. В момента не сме в ситуация да мечтаем за светлото бъдеще, а да спасяваме това, което е останало от обществото ни.
България има нужда от помирение и стабилност, за да се справи с тежката икономическа криза, в която продължава да затъва. Очевидно е, че е невъзможно тези две неща да бъдат постигнати в мандата на настоящото Народно събрание. Затова първите две стъпки към стабилизацията биха могли да бъдат следните: 1. Сергей Станишев да обяви веднага кога ще бъдат проведени предсрочните парламентарни избори. Ако е искрен в желанието си настоящото правителство да падне, Бойко Борисов да декларира, че няма да се кандидатира за министър-председател през следващия управленски мандат. Второто ще има два смисъла – първо ще отнеме аргумента на управляващите, че протестите ще върнат Борисов на власт и второ ще предотврати ответни протести през следващия управленски мандат.
Последното ще бъде от изключителна важност за съхраняването на демократичните принципи и за развитието на България като свободна държава. Дали водещите ни политици са на висотата на това предизвикателство предстои да видим. Ако не са, то последното оръжие за промяна ще бъдат камъните, които ще летят към сградата на парламента.
