ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Революциите, пише Аристотел, биват няколко основни вида: за придобивки; за чест; и поради обида – т.е. от нарушено чувство за справедливост. И отбелязва, че обикновено властта, натъкнала се на революция, се опитва да я вкара в руслото на придобивките – да насочи разговора към въпроса: „Колко искате да ви дадем?”.
За 2300 години малко неща са се променили. Цяло лято властта в България се опитваше да натика моралния патос на бунта срещу мафиотизирането на държавата в прокрустовото ложе на въпроса: „Кажете, колко искате?”. Това беше целта на масираното пропагандно усилие, обясняващо, че докато хората искат морал и оставка – нищо не искат. А истината е точно обратната: искането беше съвсем конкретно, ясно и с правилен адресат. Искаше се държавата да работи за общото благо, по прозрачни и подконтролни правила, а не да обслужва интересите на шепа твари от тинята.
Този път обаче няма никакъв начин властта да насочи разговора към въпроса „Колко?”. Защото задаващото се въстание в защита на Странджа стъпва върху ценности, които по никакъв начин не могат да бъдат преведени на езика на „придобивките” – социални подаяния, игра с цените на тока и пр. Да не говорим, че напъните на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за бетонирането на крайбрежието от Царево до Турция илюстрира правотата на протестите през лятото: че ако назначаваш бандити на висши държавни постове, очаквай те да откраднат всичко в държавата, включително реките, въздуха и дърветата.
Може би – о, чудо! – този път властта вдяна, за какво иде реч. Че няма инструментите да спре гражданите, надигнали се против поредното плячкосване на българската – на всички нас – природа. Няма друго обяснение за втрещяващия факт, че вместо да викне към протестиращите за Странджа „Вие всъщност нищо не искате, кажете колко да ви дадем!”, самият мандатоносител Станишев ангажира и себе си, и партията си със защитата на най-магическата българска планина.
Този път наистина няма да има никакви компромиси. Този път срещу правителството и неговите отглеждани с любов бандити се изправят хора с огромен исторически опит – „зелените”, както и новото поколение граждани (и медии), които разбират значението на природата. Този път въстанието ще е организирано, упорито и напълно безкомпромисно.
Изпадналите в хищнически ступор чиновници, които оня ден организираха обявяването на Странджа за строителен обект, очевидно са изпаднали и от реалността. Внушили са си, че могат да победят там, където нито една власт досега не е побеждавала.
Припомням само основното:
Не американците, руснаците или марсианците скършиха гръбнака на комунистическия режим в България. Това направиха природозащитниците от Екогласност, които на 3 ноември 1989 година събраха на протестно шествие – първото след 1947 година – няколко хиляди души, викащи „Свобода!”. А бяха се събрали толкова хора, защото предстоеше внасяне на петиция в Народното събрание за защита на Рила.
По време на Тройната коалиция хората, поставили си за цел в живота да унищожат Странджа – Петко Арнаудов, тогава кмет на Царево и Чавдар Георгиев, тогава (и днес отново) зам.-министър на околната среда – успяха да премахнат изобщо защитения статут на Странджа. Последва такова огормно изригване на протести, че парламентът се видя принуден спешно да възстанови предишното положение.
Години наред, очаквайки обявяването на Странджа за строителен обект, под покровителството на гореспоменатите (и с помощта на фалшифициран подпис на държавна институция) мошеници строиха курортното селище „Златна перла” до Варвара. Благодарение на „зелените”, това стана най-известният незаконен строеж в целия ЕС – от Лондон до Люблин и от Хелзинки до Хасково. В крайна сметка, въпреки получената закрила от страна на цялата държавна администрация, замесена в голямото морско лапане – и въпреки спешното оземляване на висшите български съдии с имоти на първа линия – собственикът на „Златна перла” бе принуден да си я разруши.
Когато в началото на 2012 година парламентът – всички парламентарни групи – спешно промени Закона за горите в полза на отделно взетото лице Цеко Минев, последва тридневна окупация на „Орлов мост“. От „зелените” и техните съратници. Законът не влезе в сила, а окупацията постави началото на върволицата революционни сътресения, в която още живеем.
Когато в първите дни на 2013 година гръмна новината, че приятели на властта строят в защитени дюни около Несебър и в Иракли, зелените стартираха серия от протести. Не след дълго те прерастнаха във въстанието против монополите, свалило Борисов от власт.
Наглостта на властта е стигнала, очевидно, до такива изумителни размери, че тя си мисли този път да спечели. Всички по хранителната верига са убедени, че са много по-хитри от своите предшественици – и че този път ще хванат голямата пара. Както, между нас да си остане, Орешарски си мислеше, че ще мине номерът с назначаването на Пеевски...
В огромното усилие Странджа да бъде унищожена, за да се удовлетворят щенията на Петко Арнаудов, Чавдар Георгиев и тям подобните кметове, експерти и пр., етапите и намеренията са очевидни. Нищо, че техните автори си мислят, че са същински гении на хитростта и баламосването.
Схемата беше ясна в момента, в който Петко Арнаудов, загубил изборите за кмет, беше назначен – от кабинета на Орешарски – за шеф на горското на Странджа, т.е. именно на планината, за чието унищожение той работи цял живот. Тогава се изясни целта на връщането, малко по-рано, на другия основен играч – Чавдар Георгиев – като зам.-министър в МОСВ.
Крачка първа: новият горски, Арнаудов, започва стремителното изсичане на вековните гори на Странджа. Целта е процентът такива гори да падне под определен минимум, при което защитеният статут на планината отпада автоматически.
Крачка втора: междувременно, Чавдар Георгиев дава рамо на заверата на ниво министерство. И на 13 декември 2013, без да учудва никого, лицето Николов наистина внася във Висшия административен съд документ, който отменя всички предишни становища на МОСВ от предходните седем години. И казва: „Нямаме нищо против бетонирането на Странджа”. Следва светкавичното решение на ВАС в този смисъл. Обявено е намерението от Варвара до Резово да се построи съвсем нова „база” със съвсем нови 76 000 (!!!) легла (в момента са към 11 000, при население в цялата община от 8 000).
За сравнение: 76 000 е населението на общините Горна Оряховида и Лясковец, взети заедно.
Крачка трета: докато Чавдар се поти да урежда застрояването на планината, Петко продължава усърдно да изсича нейната гора. На някакъв етап МОСВ прави пресконференция и съобщава: „Ами, такованката, тя Странджа вече изобщо не е защитена територия, защото процентът вековни гори падна...”
Крачка трета-прим: новият кмет на Царево ударно се включва в далаверата, рамо до рамо със своя предшественик, като междувременно залива медиите със захаросаните строфи от стратегията за развитие на туризма на Царево.
Ама вижте, моля ви се, какво пише в тази стратегия – писано именно от хората, които трескаво се опитват да изсекат цялата гора и бетонират цялото море:
„Разнообразният релеф, запазената околна среда, природни феномени, съчетанието на планина с море, наличието на Природен парк “Странджа”, множество защитени територии, непознатата история и култура, уникалната за Европа флора и фауна, чисти реки... Тук природата съчетава живописни морски брегове и ласкави плажове с величествената, но леснодостъпна планина - Странджа, която удивлява с богатството си на растителен и животински свят.”
Между нас казано, само заради този пасаж, описващ какво искат да ликвидират завинаги, тези хора трябва да бъдат изкарани на градския площад, съблечени голи пред очите на гражданите, намазани с катран, овъргаляни в гъши пера и изгонени с тояги завинаги...
Надушили схемата, всички български бандити – от най-дребните шмекери до най-големите дерибеи – вече са на територията на община Царево. Уреждат си нещата. А общинските служители от онзи ден търчат, оплезили езици, из региона, за да подсигуряват нещата, които въпросните шмекери и дерибеи (и техните роднини в различните администрации) искат.
Следващия път като отидете в Синеморец отдолу под моста на Велека няма да има лодки и риболовци. Защото ще има ресторант. Чий? На когото трябва, естествено... И това е само началото. Вече почнаха.
Цялата тази грандиозна схема обаче няма как да стане. Не и този път. И то не само защото мащабите на замислената измама надхвърлят в пъти равнището на интелект на нейните автори.
Самото решение на ВАС, узаконяващо покровителствения от държавата бандитизъм, слага началото на поне три наказателни процедури от ЕС срещу България. В крайна сметка щетата за българския данъкоплатец може да стигне два милиарда евро. Те идват отгоре на онези 600 милиона (минимум), които вече сме длъжни да плащаме, защото докато в МОСВ въртят далавери със защитени територии, забравиха да направят изискуемите от ЕС депа за отпадъци.
Да разделим 2 600 000 000 евро на 6 милиона българи. Получава се към 900 лева на глава – бебе, баба, всички. Но пари произвеждат само работещите милион и половина. Делим 2.6 милиарда на милион и половина и виждаме, колко ще струва на всеки работещ българин палуването на Петко Арнаудовци и Чавдар Георгиевци: към 3 500 лева на работещ българин.
Толкова ще плати ВСЕКИ ОТ НАС, ако започне бетонирането на Странджа. Да добавим върху това поне един милиард евро, който правителството се е запътило да дава на руснаците заради спирането на АЕЦ-Белене; и още неизвестен брой милиарди, които ще се плащат едновременно (като глоби и компенсации) към Москва и Брюксел при построяването на „Южен поток”.
Толкова – поне – ни струва кабинетът „Орешарски”. Или не правете нищо и отсега събирайте десетките хиляди, с които да се разплатите за неговите забавления – или правете друго.
Засега е ясна малка част от елементите на въстанието за Странджа. В момента, в който запалят двигателите на първите багери, центърът на София ще бъде окупиран по украински маниер – безсрочно и укрепено. А от Варвара нататък пътят – единственият, обиколни няма – ще настръхне от барикади. Които ще бъдат отбранявани, включително от членове на европарламента от Европейската зелена партия. Които, разбира се, ще дойдат да пазят природата на Европа – защото, въпреки всички усилия властта да ни внуши, че сме по-добре в Русия, ние все още сме в Европа, заедно със Странджа – с керван репортери и камери от всички световни медии. В световен мащаб въстанието за Странджа ще бъде по-добре документирано от днешната революция в Украйна...
И всичкото това – заради Петко, Чавдарчо и присъдружните им.
Няма власт, която да пребори защитниците на природата тогава, когато те се мобилизират и организират. Затова е по-добре още отсега властта да се откаже да ходи по свирката на горепосочените и опази обществения интерес. Станишев, като е казал „А” – ще пазя Странджа – да каже и „Б”: КАК ще я пази. На думи никой не вярва, защото поне от десет години българските управници ползват думите като димна завеса за заблуда на противника.
Още нещо. Този път искаме гореспоментатите, знайни и незнайни палавници, посветили най-добрите години на живота си на изтриването на Странджа от лицето на земята, да влязат в затвора. И да постоят там.
