Колко боклук генерираме и ще плащаме ли по-висока такса смет от догодина
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От 3 до 8 пъти по-висока такса смет предстои да плащаме от следващата година. Тази прогноза направиха през последните дни от Сдружението на общините. Причината е нова методика, по която ще се изчислява колко боклук генерираме, предава Нова тв.
Според вече приетата наредба вариантите за изчисление са няколко и всяка община ще избира кой да приложи. В София, например, се обмисля да се плаща според броя на живеещите в даден имот, а не според данъчната му оценка. Знаем ли обаче колко боклук правим и къде сме ние спрямо останалите европейци?
Изхвърляме все повече боклук. Това показват последно обработените годишни данни на Националната статистика, които се отнасят за 2022 г. Увеличението е с 3% за година. А ако има добра новина, то тя би била, че се увеличава и рециклирането на битови отпадъци. За последната отчетена година сме рециклирали със 73 хиляди тона боклук повече.
Много или малко обаче е това? За да отговорим на този въпрос, ще погледнем колко битов отпадък генерираме годишно на глава от населението и ще се сравним с останалите европейци. Най-много боклук правят австрийците. За една година всеки жител успява да натрупа средно над 800 килограма. Следват ги хората в Люксембург и Дания. Средната стойност, според европейската статистика, е 532 килограма на човек на година. В България се оказва, че генерираме доста по-малко боклук, отколкото повечето жители на Европейския съюз. 22-рата ни позиция този път е позитивна новина. Последни са румънците, които според Евростат замърсяват най-малко. Изчисляват, че един румънец прави 302 килограма боклук на година.
Освен домакинствата и обществените места обаче, отпадъци генерират и различните икономически дейности. Количества там са много по-внушителни. Този вид отпадъци делим на неопасни – по-голямата част са такива, и опасни – такива, които създават риск за човешкото здраве и околната среда. През последните години неопасните са все по-малко. За 2022 г. са регистрирани 72 милиона тона, което е с близо една трета по-малко, отколкото година по-рано. Увеличават се отпадъците от хартия, картон и стъкло, които в много ситуации се ползват като заместител на пластмасата, която пък намалява. За същия период от време двойно се е увеличило и количеството на изхвърлено излязло от употреба оборудване. Основен източник на неопасни отпадъци е добивната промишленост. Следват производството на енергия и горива и преработващата промишленост, макар и с далеч по-малки части. 1% увеличение бележат опасните отпадъци, като почти всички тях генерира отново добивната промишленост.
С 2% за година се увеличават и пуснатите на пазара опаковки. След дългогодишните ни опити, успяваме ли обаче да повлияем на вида им? Царицата на опаковките за съжаление остава пластмасата – с 28%, макар и да бележи спад. Намаляват и опаковките от хартия и картон, но все още една четвърт от опаковките на пазара са такива. Значително обаче, е увеличението на стъклото като предпочитан материал. Така, този вид опаковки представлява вече една пета.
За последната отчетена година внесените отпадъци от Европейския съюз и от трети страни в България са се увеличили с 31%. Увеличението на отпадъците, които идват у нас от трети страни, е дори по-голямо. Износът на боклук пък е намалял с 9 на сто. 80% от изнесените български отпадъци са насочени към страни извън общността. Изнасяме повече, отколкото внасяме. Основната дестинация за износ на европейски отпадъци е Турция. Повече от половината от тях са желязо и стомана. Следват хартиените отпадъци, които пък отпътуват главно към Индия.
