ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните години литературата стана обект на изследване на необичайна област – математиката. Наред със статистическите физици, анализиращи връзките между героите в исландските саги, през компютърните специалисти, изучаващи живота и смъртта на думите в английската художествена литература, днес екип от математици от Университета във Върмонт също се е заел с „литературна критика”.
Този път учените са си поставили за цел да изследват емоционалния заряд в литературата въз основа на словесната й структура. За са постигнат това те са анализирали над 1 000 текста, разкривайки нов метод за изучаване на литературата. Чрез работата си с тестови субекти, те са създали програма, способна да анализира емоционалния заряд - положителен, отрицателен или неутрален - на използваните слова. Така, например, "терорист" е класифициран като „отрицателна” дума в програмата, а "печеля" като положителна. Впоследствие са били избрани и дигитализирани текстове, които са част от „Проекта Гутенберг” - най-старата електронна библиотека. Едва тогава, учените са започнали да провеждат серията от анализи, за да очертаят нюансите на емоционалността в литературата.
И неочаквано – един и същ модел се е повтарял отново и отново, показва научният труд, публикуван в ArXiv.org. Според получените данни 85% от литературните творби, които учените са разгледали могат да се групират в 6 групи. Една от тях, например, е наречена „Икар” – за емоционалната амплитуда, при която се наблюдава издигане, а после рязко спадане.
Най-сваляни пък са били книгите, пасващи на модела на „Пепеляшка”, в който се наблюдава емоционално издигане, падение и после отново издигане. По този начин може да се направят заключение какви истории постигат най-голям успех, каква е идеалната рецепта за списване на художествена литература и колко малък е всъщност броят на „емоционалните дъги” в разказа.
Междувременно, групата от Върмонт в момента се стреми да се сдобие с подробна информация и относно дигитализираните от „Гугъл букс” текстове. Очаква се те да предоставят на учените повече информация за характера на историите, публикувани през изминалия век в Щатите. Сведенията ще направят възможно сравнението между книги от един период и място и книги от същата локация, но различно време или друга локация, но идентично време. Бъдещите резултати могат да допринесат за очертаването на архетипни емоционални форми на някои жанрове - криминална литература или романтика, например.
