Колко точно България губи от Европейските фондове за земеделие ще стане ясно на 31 юни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какви точно ще са загубите на България от Европейските фондове за земеделие ще стане ясно най-късно на 31 юни 2016 г. Тогава трябва да е готов окончателният доклад за изпълнението на Програмата за развитие на селските райони за програмен период 2007-2013. Това се посочва в Годишния доклад за европейските фондове, приет от ресорната парламентарна комисия точно преди един месец.
Четвърти месец обаче управляващите не са подавали актуална информация за средствата, които Брюксел следва да възстановява на България по всички еврофондове от приключилия програмен период.
От документа, разгледан и приет от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, става ясно, че към 31.12.2015 г. по Програмата за развитие на селските райони са разплатени общо 6 милиарда лева или 99,04% от програмата. Сертифицираните разходи обаче са в размер на 4,25 милиарда лева. Разликата, която се получава е за сметка на държавния бюджет. Към днешна дата няма никаква публична информация колко точно от предварително изплатените пари с бюджетни средства са признати от Европейската комисия и съответно възстановени или ще бъдат възстановени.
Последната справка за изпълнение на оперативните програми е публикувана на Единния информационен портал на европейските фондове в началото на януари 2016 г. и с информация за изпълнението на програмите към декември 2015 г.
На нея ясно се вижда, че към края на миналата година в българската икономика чрез всички еврофондове от началото на 2007 г. са инвестирани точно 10 704 271 985 евро, което представлява 96,32% от предвидения бюджет. Възстановените средства от Европейския съюз обаче възлизат на 86,53% или 7 924 566 857 евро. От тях 5 621 340 525 евро по Структурните и Кохезионния фонд и 2 303 226 332 евро по Земеделски и рибарски фондове. От справките са изключени вече загубените от страната ни средства в предишните години и възстановени на ЕК под формата на финансови корекции.
Простата сметка показва, че към 31 декември 2015 г., страната ни е имала да получава още 2 779 705 128, от които 846 878 935 евро само по Земеделските и рибарските фондове. Колко пари е възстановила от януари до началото на април Европейската комисия на България, пряко подчинената на вицепремиера Томислав Дончев Дирекция “Централно координационно звено” не е информирала. Така въпреки общите уверения на премиера Бойко Борисов, на ресорния вицепремиер Томислав Дончев, на финансовия министър Владислав Горанов, на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” Румен Порожанов, че България няма да търпи сериозни загуби по земеделските фондове, официална справка за това не може да бъде открита.
Актуална справка за платените от Брюксел на София средства по стария програмен период има на сайта на Министерството на финансите, но тя се отнася само за Структурните и Кохезионния фонд, както и Европейския социален фонд. Става въпрос за оперативните програми “Транспорт”, “Околна среда”, “Регионално развитие”, “Развитие на човешките ресурси”, “Конкурентоспособност”, “Техническа помощ” и “Административен капацитет”. От МФ отчитат, че към 31 март 2016 г. получените от ЕК траншове по тези програми са в размер на 5 915 552 288 евро.
При съпоставка на данните от ЦКЗ и МФ става ясно, че от очакваните за възстановяване само от Структурните и Кохезионния фонд почти 2 млрд. евро, за първото тримесечие на 2016 г. от ЕК са възстановили на България едва 294 211 763 евро.
Данните на МФ получават верификация и от справка в интернет-сайта на Генерална дирекция “Регионална политика” на ЕК. Там с категоричност се вижда, че за разлика от властите в София, които отчитат близо 100% усвояемост на европейските фондове, служителите на европейския комисар по регионална политика Корина Крецу, отчитат, че страната ни успешно е усвоила 89,7% от Структурните и Кохезионния фонд. Това поставя България на 21-во място от 28 държави-членки на ЕС. За успокоение на управляващите, страната ни е с най-добри показатели от осемте държави-членки на общността, които са под средното ниво на усвояемост на еврофондовете
