ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Испания, Португалия, Нидерландия, Италия – със сигурност новата работа на испанския треньор Хулио Веласкес се явява като заточение в Източна Европа и в частност в най-слабата й футболна част – България. А първата асоциация при споменаване на неговото име е с великия, гениален Хулио Веласко, който е нещо като папа на световния волейбол. Но за съжаление паралелите между двамата свършват с имената.
Няколко акцента в творческата биография на Веласкес заслужават особено внимание. Първият е, че никога не е играл професионален футбол, което поне за мен се явява като предимство, а не недостатък, както мнозинството от родните спецове го приемат. Могат да се водят много спорове по тази интересна тема, но десетки специалисти с успехи и визитки обръщат закостенелите представи за професията.
Всъщност Хулио не си е губил времето да играе някакъв нискоразреден футбол до 35 години, а още на 15 се е предопределил за треньор. И на 30 вече е бил перспективен наставник с ясен хоризонт на развитие, който на 43 го довежда чак до България.
Вторият акцент е отсъствието на големи успехи във визитката му и, общо взето, репутацията на треньор за средни и слаби отбори. Включително и внушителен престой в ниски дивизии. Спрямо тази гледна точка видимо с Левски Веласкес отива в друг спектър клубове. Общо взето, по българските стандарти той е стигал максимум до Берое и Локо Пловдив, пише в свой коментар за "Тема спорт“ Жаклин Михайлов.
Спецификата на Левски е, че е велик клуб само за България, който играе в едно от най-слабите първенства в Европа. Тук вече ситуацията за Веласкес е непозната, защото оценката ще му бъде поставена само от победите. А те не са му били приоритет в досегашната кариера. Още един ярък акцент може да бъде поставен от обстоятелството, че е чужденец, и то от западна държава.
