Защо забравяте за лагерите „Ени кьой”, „Гонда вода”, „Свети Кирик”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Господа управляващи, отразявайте историята справедливо. В национален ефир видяхме отбелязването на 65 г. от създаването на лагера на остров Персин край Белене. Словото на председателя на парламента Цецка Цачева, състрадателно към пострадалите в лагера, звучеше комично, защото бившият член на БКП, партиен секретар, получила образование и кариера при социализма, най-малкото трябваше да излива тъжни слова за жертвите. Просто е нехайно и обидно за тях.
Нищо лошо в отбелязването на тази дата, но би трябвало да се отбелязват и лагерите преди 9 септември 1944 г. – „Ени кьой”, „Гонда вода”, „Свети Кирик” – специално за интелектуалци, „Рибарица” до Тетевен. Списъкът става дълъг, като се прибавят и лагерите за „спасените” евреи, подложени на истински терор – ограбване на магазините им, вечерен час и носене на жълти звезди. Похвално е, че те бяха спасени, но за сметка на хилядите евреи от Гърция, Македония и Сърбия, изпратени в лагерите на смъртта с български конвой и вагони на БДЖ. Лагерите бяха истински ад за опозицията от БРП, БЗНС „Александър Стамболийски”, „Пладне”, БРСДП – обединена, политическия кръг „Звено” и многобройни антифашисти. А запалените къщи, а отрязаните глави, разнасяни по площадите? Затова и на Мирната конференция в Париж на България не бе даден статут на участник в антихитлеристката коалиция.
Редно е да се отбележи, че в резултат на развихрилата се в страната престъпност в Белене бяха изпратени много криминално проявени, проститутки, мошеници. След 10 ноември 1989 г. те също кандидатстваха за обезщетения заедно с действително пострадалите от социалистическия режим.
Николай ДИМИТРОВ, Стара Загора
