Комунизмът възкръсна в селото на Енимехмедови

В село Прилеп, където живеят роднините на нападателя на Доган -  Октай Енимехмедов, комунизмът сякаш никога не си е отивал. Кражби няма, а местните рядко заключват входните си врати.  В това се убеди екип на ПИК, който гостува в Прилеп след драмата със Сокола. Октай е роден в Бургас, но често е ходел при своите близки и приятели в Прилеп, откъдето са и двамата му родители Хасан и Айше. [caption id="attachment_43888" align="alignright" width="98"] Кметицата Мима Иванова[/caption] В Сунгурларското село хората са постигнали комунизма в идеалния му вид. Според последното преброяване Прилеп наброява 630 души, обяснява кметицата Мима Иванова. Младата жена управлява вече трети мандат. Първо е била с мандат от СДС, а после се явявала като независима. Хората я уважават и не се интересуват от партийни пристрастия. Макар че като численост вече надделяват избирателите с турски произход, те продължават да предпочитат Иванова въпреки конкуренцията от ДПС, хвали се тя. Времето в Прилеп като че ли е замряло. Улиците продължават да носят имена от близкото минало. Главната се казва „Ленин”, на която се намира и сградата на кметството. До нея пък е „9-и септември”. Както и по времето на тоталитарния режим, безработица в селото няма. Около 20 от жителите си изкарват хляба при язовир "Камчия" – третия по големина в България, захранващ с питейна вода морските конгломерати Бургас и Варна. Други трийсетина работят в пречиствателната станция. Около 100 човека ходят всеки ден до Карнобат и Люляково, където има кабелни заводи. Наблизо се намира и жп спирка, където също работят прилепчани. В селото си имат и училище, и детска градина, и здравна служба. [caption id="attachment_43918" align="aligncenter" width="620"] Училището в Прилеп[/caption] Макар че комунизмът тук е жив, това не пречи да се използват и средства от някогашния идеологически враг в лицето на Европейския съюз. Девет жени работят по програма за градинарство и озеленяване. По думите на кметицата Мима Иванова те са добре заплатени и били много доволни. Възнагражденията им са 380 лв. Сред озеленителките е и чинката на Октай Енимехмедов – Зекие. В момента те нямат много работа по основната дейност, за която са наети, затова кметицата ги праща на различни места в селото да помагат с чистене и други санитарни дейности. Горната част на Прилеп е известна като турската махала. Именно там е и къщата на Зекие и съпруга й Шефкет, когото от малък кой знае защо всички наричат Сонки. [caption id="attachment_43901" align="alignright" width="310"] Къщата на Енимехмедови[/caption] [caption id="attachment_43902" align="alignleft" width="253"] Сонки се скри зад пердето[/caption] Той е инвалид, останал е без един крак заради гангрена. Има и диабет. Стои до прозореца на къщата си, който е покрит с найлони, и гледа навън. Стресиран е от случилото се с Октай и повече не иска да говори с журналисти. Когато се приближаваме, за да му съобщим, че сме дошли от София заради племенника му, той маха с ръка и казва просто: „Не, не.” След това се скрива зад пердето и потъва някъде в къщата. Като че ли завинаги. Разочаровани сме… Докато не намираме жена му Зекие в кметството. Тя и колежките й от Озеленяването се базират там, наобиколили са бумтяща печка с дърва. Много е топло. [caption id="attachment_43913" align="aligncenter" width="620"] Озеленителките на Прилеп, Зекие е вляво[/caption] Зекие е словоохотлива. Не разбира много добре български и от време на време се налага колежките й да превеждат. [caption id="attachment_43916" align="alignleft" width="196"] Зекие Енимехмедова[/caption] Описва Октай като много добро дете. Дошъл на последния Байрам преди няколко месеца. „Питах го - к’во прайш ба, чоджум. Нищо, вика”, разказва туркинята на простоват език. Успокояваме я, че племенникът й не е стрелял, а след това е бил бит. Затова всичко ще се оправи, Октай ще се отърве. „А дано, дано помогнете и вие”, надява се Зекие, която е на 56 години. Не крие възрастта си като суетните жени по градовете. Колежките на Зекие са всички от турски произход. Подкрепят я, дават й кураж. Селяните от Прилеп се хвалят, че се разбират добре и че са много гостоприемни. Изключително горди са с Метин Енимехмедов – брата на Октай, който спечели автомобил - червено „Ферари”, от „Шоуто на Слави”. Кметицата ни сочи дискотеката, в която като тийнейджър Метин показал изключителните си умения още през деветдесетте години. Тогава в заведението идвали дори младежи от областния град Бургас, намиращ се на 80 км от селото. [caption id="attachment_43906" align="aligncenter" width="620"] Бившата дискотека[/caption] На изпращане Мима Иванова споделя болката си, че медиите не дошли по добър повод, какъвто имало, когато Метин спечелил ферарито. За сметка на това след похищението на Октай над Ахмед Доган в селото се изсипали десетки журналисти и още толкова й се обадили по телефона. Трудно ни е да й обясним защо се получава така. Може би защото хората се интересуват повече от скандали, вместо от хубави неща. Поне така е в големия град, откъдето идваме. Явно това обаче не важи за село Прилеп. Нали в комунизма за лошо не се пишеше…