КОНСПИРАЦИЯТА „БАРСЕЛОНА“ ЗАЧЕНАТА В КРЕМЪЛ. Жената на „острието“ Атанас Чобанов – ортак с жената на обвинения в шпионаж за Русия Николай Малинов
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как е времето в Москва?
С този въпрос главният прокурор предизвика „разследващия“ журналист Ананас Чобанов в сградата на европарламента.
Какво имаше предвид Гешев? Каква е връзката на френския гражданин Чобанов с Москва и Русия?
Преди няколко месеца Чобанов бе разобличен от прокуратурата, че е получавал откраднатите от ТАД груп данни на НАП. В тази връзка бе издадена европейска заповед за разпита му. По-късно темата отшумя – така и не стана ясно дали разследващите все пак са успели да го разпитат, или той отново позорно се е скрил.
В последните дни Чобанов отново излезе на фронтова позиция, след като се превърва в основия ретранслатор на кьорфишека за „къщата в Барселона“ на Бойко Борисов. Чобанов е посветил живота си на тази история, но това не е фиксация, а добре изчислен и артикулиран финансово сюжет.
Чобанов ежедневно пуска по десетина фейка за Борисов, който перял пари в Барселона и криел любовница в столицата на Каталуния. Дебне пред магазина на „Шервино“, изчислява, чертае схеми „как са се движили капиталите“.
Защо го прави и кой е всъщност Атанас Чобанов – освен че живее в покрайнините на Париж, не плаща данъци в България, почти не се вясва на родна територия, но в същото време се изживява като общонародна съвест и морален критерий?
В тази връзка припомняме разследване на „Монитор“, което разкрива зависимостите на острието на атаката „Барселона“ с прокремълските ченгеджийски и олигархични кръгове.
Историята е много дълга. Започва в далечната 1991 г., когато Атанас Чобанов емигрира в Париж. Само 2 години по-рано новоизлюпеният капиталист обаче изповядва други политически разбирания за живота. Правилните такива. В младежките си години Чобанов е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). След падането на комунизма „биволът“ се преориентира към новия тренд и става десен. Новите вярвания вървят ръка за ръка с нуждата от пари и политическата амбиция на Чобанов. И почти по Буковски той открива източника на своя рахат в прегръдката със службите и олигарсите
И съвсем по социалистически всичко се случва по интимна линия. По-точно с излизането на сцената на Мария Онучко -Чобанов.
Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „Русия отвъд заглавията” - б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж.
Онлайн медията „Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „Радио Свобода“ и има за цел да разпръсва положителни новини за Големия брат в съответната държава.
Проверка в сайта на „Русия отвъд“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. "Пятницкая" 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „Русия отвъд“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО "Тв Новости".
Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „Российская газета“ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „Руски дневник“, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „Дума“.
Информация за медията може да бъде открита във флагмана на пропагандата у нас „Капитал“.
Преди почти 4 години там са написали, че „изданието („Руски дневник“ - б.р.) е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова - официален представител на RBTH за страната, и "Российская газета". Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение "Русофили", бивш издател на в. "Дума" и…обвиняем за шпионаж в полза на Русия.
Да се върнем на изданието RBTH, в което се труди половинката на Чобанов – Онучко. Ако преди почти 4 години за „про-атлантическия“ „Капитал“ медията е откровена руска пропаганда, към днешна дата „капиталци“ явно са забравили своите антируски виждания. Сега медията, издавана от друг олигарх – подсъдимия Иво Прокопиев, се пробва да омаловажи плетеницата от откровени руски връзки, в която е оплетен Чобанов, като отбелязва, че „активистът“ Атанас Чобанов бил женен за рускиня“, но това не значело нищо.
Дали RBTH е пропаганда на Кремъл, може да се разбере от мнението на западните анализатори. В рецензията си за първата притурка на „Российская газета“ във „Вашингтон пост“ през август Джак Шейфър, медийният критик на „Слейт“ (собственост на „Пост“), пише, че „под накъсания синтаксис на тези смехотворни произведения бие кървавочервеното сърце на сляпата съветска пропаганда“
Темата е развита и в статия за руската пропаганда в Париж на Марлийн Ларюел за авторитетния „Карнеги кансъл“. Статията е озаглавена „Руската мека сила във Франция: Оценка на културната и бизнес пара-дипломация на Москва“, като определението „мека сила“ е заемка от изявления на руския президент Владимир Путин, който я обяснява като „набор от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние”.
В изследването като пример за „меко влияние“ се посочва именно RBTH. А малко по-надолу в огромен абзац се обяснява сериозното влияние, което Малофеев, определен като един от диригентите на кремълската пропаганда на Запад, има в Париж. Според авторката на проучването най-голямо влияние Малофеев успява да разпръсне във Франция чрез своята благотворителна фондация „Св. Василий Велики“.
„Православните благотворителни фондации, ръководени от бизнесмени и олигарси, близки до Кремъл, като Владимир Якунин и Константин Малофеев, представляват друг централен елемент на руското присъствие във Франция. Те имат своя собствена програма, но споделят много общи модели на влияние с другите участници в меката сила на Русия“, пише Ларюел. Тя посочва, че Якунин и Малофеев се познават още от началото на 90-те години, когато и двамата били членове на Международния център за бизнес сътрудничество. Това е контролирана от КГБ организация със седалище в Санкт Петербург, която е отговаряла за износа към Запада. Според изследването Малофеев е много близък до Игор Шчоголев, министър на комуникациите в Русия между 2008 и 2012 г. „Православният олигарх“ е дори кръстник на двете му деца, а в наши дни единият е в забранителния списък със санкции на ЕС и САЩ, а вторият е под номер 18 в списъка на финансовото министерство на САЩ с хора, облагодетелствали се от управлението на Путин.
И тук се появява поредната показателна връзка с кръга на Чобанов - Шчоголев е бил кореспондент на Агенция за новини от ТАСС в Париж между 1993 и 1997 г. Отива там в годината, в която от Париж за Брюксел заминава тъстът на Чобанов, също подвизавал се като журналист в дестинации, важни за Кремъл.
Самата Мария е дъщеря на дългогодишния кореспондент на РИА Новости в Париж и в Брюксел Виктор Онучко. Старши е работил дълги години и като представител на руската Интерафкс, както и на... RBTH. Преди Перестройката пък Онучко-старши е дългогодишен кореспондент на руски издания в Африка. Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.
Франция през 80-те години на миналия век е особено интересна за съветските шпиони. Агенти на КГБ и ГРУ на Съветската армия щъкат из Париж, събирайки разузнавателни сведения за президента Франсоа Митеран и правителството, което на моменти е и срещу него. От друга страна, научнотехническото разузнаване кръстосва авиоизложението на летището „Бурже“ в опит за открадне върхови технологии. В епохата на Студената война в Париж е централата на КОКОМ. Това е Координационният комитет за контрол над износа, създаден главно от страните на НАТО. Той следи експорта на изделия с двойна употреба за СССР и сателитите му от соцблока.
Съветските шпиони са много активни в това отношение, за да заобиколят забраните и да се доберат до стоки и технологии, които могат да използват за военни цели.
Самият Чобанов също има уклон към тайните служби, но те по-скоро остават само в мераците му. Преди да стане „независим журналист“, зетят на Онучко се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях. А междувременно явно е намерил и начин да се присламчи към нечия пропаганда – по семейна линия, колкото и да се опитва да се изкара прозападен.
И за финал – можете ли да се сетите с превод на чие интервю стартира българската секция на RBTH? На Малофеев, естествено. Случайност? Едва ли.
Преди няколко години френски медии уличиха Атанас Чобанов, че точи френската хазна през Националния център за научни изследвания (CNRS), към който работи.
Разкритията дойдоха само две години след като Агенция Монитор писа, че „биволът“ живее на гърба на френските данъкоплатци, ползвайки ведомствено жилище като нуждаещ се. В статии в няколко парижки сайта пък Чобанов беше даден като емблематичен пример за източване чрез неефективни назначения на CNRS.
В статиите се посочваше, че макар да се води изследовател по фонология, представящият се за журналист е имал само две публикации за 5 години. “Тази липса на продуктивност съвпада с политическата му ангажираност в България. Първо с критичните онлайн медии BalkanLeaks и Bivol, на които е главен редактор и където редовно публикува подробни статии. После като водач на листата на българската партия „Зелените” на последните европейски избори. Този случай е карикатурен, но не е изолиран. Роля ли е на Националния център за научни изследвания да финансира политическата ангажираност на чуждестранни изследователи за сметка на френския данъкоплатец?”, писа тогава Андре Жалон от сайта „Медиапар“.
Потърсени от Агенция Монитор за коментар кога Чобанов е бил назначен на работа в CNRS, дали все още е служител там, на какво работно време е, колко публикации има и дали е имало дисциплинарни производства срещу него, от центъра отказаха информация. Първо заявиха, че нямат какво да споделят за „личния живот“ на г-н Чобанов. На молбата за уточнение какво имат предвид, след като въпросите се отнасят изцяло за професионалната му работа, пък заявиха: „Отговорът ни е, че няма да отговаряме.“ С което оставиха висяща въпросителната дали изобщо Чобанов още е служител на центъра.
"МОНИТОР"
