Очертава се нестабилен парламент, без явно изразен победител
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Константин Тренчев е роден e на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. През 1982 г. завършва Висшия медицински институт в София. През 1987 г. става асистент в катедра “Обща и клинична патология” във ВМИ - Стара Загора. Основател и президент на КТ “Подкрепа” - от февруари 1989 г. Един от основателите на СДС.
- На оригинален ли се направи Бойко Борисов на конференцията на ГЕРБ, като не обеща ако стане премиер нови работни места и по-високи пенсии, д-р Тренчев?
- В такова изказване има много логика, защото всички партии се надпреварват да обещават. Чувал съм най-невероятни перспективи, дори комични. Един кандидат варненски кмет например изтърси, че ако стане градоначалник, варненската корабостроителница щяла да изработи първата българска атомна подводница. Друг кандидат-депутат пък предлагаше да направи Струма плавателна до Симитли и там да премести митницата от Кулата. Уникални неща. По безотговорни хора от политиците няма.
- Какви са прогнозите ви за предстоящите избори?
- Очертава се един доста нестабилен парламент, без явно изразен победител. Това предполага някакви коалиционни договорености, които със сегашните играчи на политическата сцена не виждам как могат да се случат. А и при огромните проблеми, които са ни притиснали, хората ще очакват бързи, смели и радикални решения. Един нестабилен парламент и едно нестабилно правителство трудно ще можгат да ги вземат. Всичко това ме настройва много скептично.
- Чуват се гласове за „избори до дупка”. Възможни ли са?
- Възможни са. Само че нито имаме ресурс за тях, нито пък нещо кой знае какво ново може да се появи на политическата сцена. Затова за мен вариантът е правителство на националното спасение, защото дотам сме я докарали. В него трябва да бъдат издигнати експертни фигури, които да не са с ярка политическа окраска.
- Как оценявате служебното правителство, то също има претенциите да е експертно?
- Опитват се да правят нещо. Разбира се, ръцете им са вързани поради факта, че не могат да променят закони. Но виждам известно желание нещичко да се промени към по-добро.
- Докъде стигнаха преговорите в съвета за тристранно сътрудничество?
- След почти едногодишна пауза служебното правителство свика национален съвет, който в рамките на три седмици направи две заседания – първото беше само опознавателно. На второто правителството представи своите мерки в социалната сфера, а именно енергийните помощи и надбавките за майките. Работодателите се съгласиха, ние обаче имахме резерви. Считаме, че мерките можеха да бъдат по-широки и да се подпомогнат повече наши сънародници.
- Но работодателските организации напуснаха тристранката. Какво се случи?
- Напуснаха го на второто заседание, заради промените в закон за публичност на имуществото. Основният им аргумент беше, че изпълнението на този закон ги прави уязвими – тях и семействата им, от криминогенния контингент.
- Т.нар. поправка „Яне” в закона за публичност на имуществото не се ли отнася и за синдикалните лидери?
- Да, и нас ни засяга. Тя разширява параметъра на лицата, които трябва да декларират имуществото си, без тези лица да участват в разпределението на обществен ресурс. Но и двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа”, смятаме, че така се смесват по един странен начин правомощия. Но нас само ни питат, ние не вземаме решение. Ние, например, бяхме против повишаването с четири месеца на договореното увеличение за годините при пенсиониране. Това обаче изобщо не попречи на Дянков да го наложи. Ние бяхме против и да се облагат лихвите по депозитите на гражданите. Дянков си го наложи. Т. е. тристранният съвет е място където се споделят мнения, но не се вземат решения, те се вземат от изпълнителната власт. А с поправката в закона се цели да се внуши на обществото, че тристранката взимат решения, което не е вярно.
- Беднотията за пореден път изкара хората на улицата. За разлика от 1997 г. обаче този път те не пожелаха партии в редиците си. Защо политиците загубиха доверието на българина?
- И през 1997 г., и 2013 г. мотивът на хората да излязат на улицата е материален. Тогава - галопиращата инфлация и срутващите се банки, заплатата беше стигнала 5-6 долара. Сега – бедността и неописуемите сметки за ток. И за всичките тези неща - и тогава, и сега, са виновни политиците. Това тежко положение е резултат от редица решения, които са вземани не от самите хора и някакви неясни техни сдружения, а са взимани от политиците. Същите тези политици, правейки тези закони, определиха и цените на еленергията. Питам се обаче, защо държавата, след като имаше толкова много земя – над 4 млн. дка в излишък, не започна тя да прави фотоволтаици? Защо самата тя не подпомогна изграждането на такива системи по покривите на къщите на хората? Ако го беше сторила, нямаше да се стигне до протестите. В проблема с възобновяемите енергийни източници има дълбоко сгрешени неща. И те умишлено са сбъркани.
- От кого и защо?
- Ами от тези, които взимат решения. А решенията в крайна сметка се взимат от политиците. Другите могат да дават акъл, да протестират, да настояват, но решението официално трябва да бъде взето от хора облечени във власт.
- Прокуратурата образува пет наказателни дела срещу ДКЕВР, МИЕТ и НЕК. Там ли е разковничето за енергийните далавери?
- В цялата енергетика - а тя е една дълга верига, започваща от мините и свъшваща до ЕРП-тата, се краде. И един много важен фактор в тази верига е ДКЕВР. Това е структурата, която признава разходи. Например сега едно ЕРП казва: „Ние искаме да направим инвестиции за 100 млн. лв.” Прекрасно. „Но инвестициите, ще дойдат от сметките на хората.” И ДКЕВР вдига цената на тока. Не се прави така. Вместо регулаторът стриктно да контролира цялата тази верига, по която се формират цените, с охота се съгласяваше каквато цена му поискат. Такова е положението с таксите. Едни от тях са целеви и се използват за развитие на преносната мрежа. Да направят проверка и да видят, че от такси са събрани 270 млн. лв., а са направени инвестиции за подобряване на мрежата 90 млн. Добре, след като сте събрали тези пари, къде е разликата? Има една черна дупка, която ще тегне като воденичен камък на енергетиката ни, и тя се казва НЕК. НЕК е страна по договори, по които се плащат огромни цени, а реализация няма. Единият проект е „Белене”, а другият – „Цанков камък”. Колкото и пари да се вземат от НЕК, те не могат да запълнят тази дупка. Освен това считаме, че съществуването на Българския енергиен холдинг е отдавна изчерпало своя смисъл. БЕХ беше направен с оглед на развитие на проекта „Белене”, а такъв, както се вижда, няма да има. В момента холдингът е само една шапка, чието съществуване освен да тормози своите съставни части – а това са големите енергийни централи, нищо друго не прави. Тъй че в енергетиката има безкрайно много работа. Въпросът е, че ако се тръгне да се прави нещо за оздравява на системата, ще се развалят нечии схеми – а там е схема до схема.
