Конфликтът с Иран тласка петролния пазар към най-голямата криза от десетилетия насам

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Глобалните енергийни пазари се сблъскват с един от най-сериозните шокове през последните десетилетия, тъй като съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран и ответните ракетни атаки на Техеран срещу регионите на Персийския залив нарушават износа на петрол от най-важния в света петролен регион, пише Reuters.

Мащабът на тези последствия вероятно ще зависи от продължителността на конфликта, но вече сега заплахата и несигурността са достатъчно силни, за да повлияят сериозно на потоците на петрол от региона, който осигурява около 20% от световните доставки.

Ако ситуацията не бъде разрешена бързо, цените на петрола най-вероятно ще скочат рязко с отварянето на търговията в понеделник сутринта. Цените на еталонния сорт петрол Brent през последните седмици се повишиха до около 70 долара за барел – най-високата стойност от август 2025 г. – на фона на очакванията за военен конфликт в Близкия изток, отбелязва "Фокус".

Към момента няма потвърдени данни за повреди на нефтената и газовата инфраструктура в резултат на ответните удари на Иран.

Експлозии са регистрирани в Обединените арабски емирства и Кувейт – двама големи износители на петрол. Междувременно Катар, вторият по големина износител на втечнен природен газ в света, съобщи, че е пресекъл ракети, насочени към страната.

Взривовете са били чути и в Бахрейн, и в близост до остров Харг в Иран, през който обикновено преминават около 90% от износа на суров петрол, въпреки че данните за корабоплаването сочат, че през последните дни Техеран е прехвърлил по-голямата част от съхраняваното там количество петрол на танкери.

Въпреки това липсата на физически щети може да не е толкова важна.

Рискът танкерите да бъдат блокирани в залива северно от Ормузкия проток или да станат цел на атаки вече кара производителите, търговците и корабоплавателните компании да преразгледат маршрутите за транспортиране на петрол и втечнен природен газ. Някои големи петролни компании и търговски дружества спряха доставките през пролива за няколко дни.

Този предпазлив подход едва ли ще се промени, докато не се появи увереност в безопасността на морските пътища в региона.

Наемните такси за танкери, които вече се повишаваха на фона на ескалиращото напрежение, ще продължат да растат. Базовите такси за много големи танкери (VLCC) от Близкия изток до Китай от началото на годината са се утроили, което отразява както повишения риск, така и намаляването на броя на корабите, готови за пътуване.

Основният въпрос сега е дали енергийната инфраструктура ще бъде пряко атакувана и колко бързо американските войски ще могат да осигурят безопасността на морските пътища през Персийския залив и Ормузкия проток.

Следва да се отбележи, че Ормузкият проток никога не е бил напълно блокиран.

Макар че Иран едва ли ще може да поддържа продължителна блокада, той е в състояние временно да наруши движението на корабите. Военноморските сили на САЩ почти сигурно ще реагират бързо, но дори краткотрайни атаки могат да окажат прекомерно влияние върху цените и доставките.

Днес световният пазар на петрол е относително обезпечен благодарение на ръста на производството в САЩ, Бразилия, Канада и други страни през последните години.

Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, също не остана пасивна пред заплахата от прекъсвания в доставките. През последните дни кралството увеличи износа на суров петрол, който през февруари ще надхвърли 7 милиона барела на ден – максимум от април 2023 г., според аналитичната компания Kpler.

ОПЕК+ трябва да одобри увеличението на производството на срещата в неделя.

Разбира се, прекъсванията в експортните маршрути от Близкия изток могат да намалят значителна част от ръста на производството на регионалните производители, въпреки че Саудитска Арабия и ОАЕ разполагат с алтернативни маршрути за износ.

Мащабът на ударите на САЩ и Израел и реториката на Тръмп сочат, че Вашингтон се готви за продължителна военна кампания.

Колко силно иранското ръководство усеща заплахата зависи от това дали ще ескалира конфликта, атакувайки по-широк спектър от цели в региона, включително нефтени находища, експортни терминали и преработвателни съоръжения.

Но дори и без най-лошия сценарий, конфликтът вече е на път да наруши сериозно жизненоважните енергийни доставки от Близкия изток, което не се е случвало от десетилетия.