ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършиха 10 години от трагедията в река Лим, при която загинаха 12 български деца. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибираха от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса бяха деца от училище "Николай Катранов" в Свищов. Към 22 ч българско време, на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун.
Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим. Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени. 12 българчета от Свищов загиват във водите на реката.
За българското правосъдие единственият виновен за трагедията в Лим е шофьорът на автобуса Илия Измирлиев. Той беше осъден на 4 години затвор. След излизането си от него мъжът живее във фамилната си къща в Смолян. Вече е на 61 години. Не работи, а след инцидента не шофира. Не желае да говори за случилото се. Убеден е, че каквото е имал да каже, го е казал преди. Вече е късно, съобщава Нова телевизия.
„За една нощ беше с чисто бели коси”, разказва съпругата му София Измирлиева. Според нея макар и времето да лекува, тази травма няма как да бъде преодоляна.
„Защо при такава явна грешка продължиха да търсят виновен. Ябълковидният болт, който е в управлението на автобуса, се е счупил и става неуправляем. И да искаш, и да не искаш, си ходи, където иска”, допълва София Измирлиева.
"Каквото е можал да направи в река Лим, го е направил. Той е бил последният човек, напуснал автобуса. Те са счупили стъклото с колегата си, излезли са горе, отворили са люковете, започнали са да вадят хората един по един, колегата му е преплувал река Лим, чакал си е на брега. Моят мъж се е мушкал няколко пъти в тъмното, каквото е видял, помогнал е. Него последен са го извадили от автобуса”, продължава разказа си съпругата на шофьора на автобуса.
„За жалост нищо не може да върнем. Най ми е жал за децата, хайде, моят мъж криво-ляво го преодолява, но няма връщане назад”, споделя София Измирлиева и допълва, че на никого не пожелава да изпита този ужас.
