ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отборът на България по волейбол записа 4 победи и 4 загуби като домакин на Мондиал 2018. Нашите направиха повече от колеблив шампионат за стандартите на родния волейбол в исторически план - само 1 успех в по-завързаните срещи - с Иран в София.
Загуба от "персийците" във Варна, поражения още от Полша, САЩ и Канада. А трите убедителни успеха над Финландия, Пуерто Рико и младежката формация на Куба едва ли може да бъдат определени като сериозни спортни подвизи.
При подобно представяне у дома е ясно, че редица от компонентите на играта на "лъвовете" не са на нужното ниво за Топ 6 на надпреварата, поради това и нашите напуснаха турнира след първите 2 групови фази.
Традиционно силният елемент блокада - обаче изглежда като абсолютен кошмар за домакинската формация водена от Пламен Константинов, ето какво сочи статистика на "Тема Спорт".
Николай Учиков - 4 успешни блокади за целия форум,
Мирослав Градинаров - 2 блокади.
Според данните на спортното издание - общо двата ни диагонали на Световното за 8 мача имат 6 блокади! Междувременно експериментът на Константинов да използва посрещача Градинаров като диагонал се провали тотално.
Силният на сервис и в дадени моменти изнасящ атаката на отбора Тодор Скримов също е изключително посредствен на блокада на СП - само 1 успешна. Вальо Братоев е с 8. А показателите са ясна индикация колко точно липсва бойкотиращия Матей Казийски на тима. Впрочем Тодор Алексиев може би също щеше да е полезен на състава.
Остър характер или не - отсъстващият заради контузия разпределител Георги Братоев е фундаментална фигура за отбора ни в редица форуми. С него - полуфинали. Без него - ранни отпадания.
Младият разпределител Сеганов демонстрира качества на Световното, но показателите на основните ни нападатели - диагоналите в атака на Мондиала не са добър атестат за цялата организация на играта. Градинаров със само 35%-а успешни атаки! Учиков с 49%.
Взаимодействието между Георги Сеганов и централните блокировачи пък за момента по-скоро изглежда като неразбирателство. Капитанът Йосифов с едва 49 процента успешни атаки, бомбардировачът Ники Николов с 57%-а, Теодор Тодоров - 53 и Гоцев с малко по-солиден процент - 66.
Статистиката обрисува кошмар за "лъвовете", ако в тима ни са налице цели за нови полуфинали, медали.
Без Соколов и Жоро Братоев в състава и без промяна в статуса на Казийски относно отбора, и с показатели като горните, не се очертава да сме сред топ фаворитите във волейбола.
Да, "лъвовете" заслужават подкрепа, волейболният състав все още е най-силният в колективните ни спортове. Похвално е, че организирахме и Световно първенство.
Но ако може да се направи ход, който да върне Казийски в тима преди Олимпиадата в Токио 2020, такъв логично изглежда да бъде осъществен.
Да се създаде дискусия около състезатели като него и Цветан Соколов и не само.
Всъщност възможно ли е да имаме лостове, чрез които мега играчите ни да се състезават в България на клубно ниво и да не се получават казуси като този със Соколов, преуморен и контузен след тежки кампании в чужбина?
Химера ли е това прекрасните зали в София, Русе, Варна и прочие да приемат и качествен волейбол на клубно ниво? Родният бизнес въобще интересува ли се от родния спорт извън донякъде футбола?
Защо в нашия състав се стига до изречения от типа "гледай ме в очите" при прекъсване, а великият Никола Гърбич се обръща към състезателите на Сърбия с майстори и шампиони?
Мечтаната титла от голям форум при волейболистите като успех за целия български спорт, нацията, сякаш се отдалечава все повече.
Матей Казийскии да е здрав, но да не играе за България. Никой да не дръзне дори да помисли за идеята Казийски и Цецо Соколов звезди, но не в Полша и Италия, а на ЦСКА или Левски да кажем?
Соколов и Матей Казийски не взимат космически възнаграждения на фона на всевъзможните автопаркове, за които ежедневно четем и гледаме. Какво остава за другите асове на волейболна България...
А Георги Братоев при всичките му заслуги за националния отбор да го определят като спорна фигура е тотален абсурд.
Въпросните лидери, съчетани със сърцатите и все пак силни волейболисти от състава за Световното тази година, имат шансове за успехи на световно ниво като национален тим.
Дилемата е - искаме ли да се гордеем със спорт на най-високо ниво, или предпочитаме "кошмари в залата", които започват да преобладават...
