Крайно време е Борисов да си намери човек, който разбира от икономика. Иначе Румен Радев просто ще излезе прав - България е на дъното (ГРАФИКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Радев се изцепва, че Бойко Борисов е закотвил България на дъното на Европа.
Бойко Борисов му отговаря с кредитния рейтинг на Фич.
Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
Тъжно, че около Борисов няма нито един човек, който да има хал хабер от икономика.
Кредитният рейтинг на една държава определя само и единствено външна, субективна и уж-независима оценка за вероятността тази държава да си изпълни дълговите задължения. Този рейтинг не определя силата, равнището или посоката на нейната икономика. Например кредитен рейтинг като България имат Италия, Колумбия, Русия, Унгария, Индонезия, Индия и Панама.
Все държави, чиито икономики нямат нищо общо помежду си – едни са в рецесия с отрицателен ръст, други във възход с 6-7% растеж, едни имат собствена валута, други нямат, едни печатат пари, други не печатат, и т.н. Да не говорим пък рейтингът да е оценката на международната общност за някакви реформи, както твърди премиерът.
Това е просто и единствено оценката на Фич дали ако инвестирате днес разумно количество пари в тези страни, те ще ви ги върнат.
Между другото, оценка от BBB не е за особена хвалба, когато имаш 25% дълг към БВП (т.е. Фич казват, че има политически и икономически причини да не си го платиш, а не финансови) – но това е друга тема.
Румен Радев експлоатира и ще продължи да експлоатира икономическата тема, че България е най-бедната държава в Европейския Съюз и няма изгледи това да се промени в близко бъдеще. Което е факт, макар и неприятен.
Брутният вътрешен продукт на глава от населението на България традиционно е най нисък от всички източноевропейски страни и тенденцията не показва някакви особени надежди това да се промени в близките десетилетия.
Ръстът на брутния вътрешен продукт, с който се опитваме да догоним по-развитите от нас европейски държави не е на последно място, както твърди Румен Радев, но със сигурност е в дъното на таблицата:
Изключително важният показател за процента на основен капитал (инвестиции в сгради, машини, съоръжения) като дял от икономиката е малко по-оптимистичен, но също трудно може да бъде развят като знаме на успеха:
Всъщност, новата опорна точка на премиера за износа изглежда далеч по-адекватна за влизане в спор дали по всичко сме на последно място в ЕС, тъй като износът на България като процент от БВП през последните години нараства значително (а не в абсолютни числа, както премиерът цитира, тъй като там сме много назад):
Ако трябваше да помогна на премиера с ключова икономическа статистика, за да обори президента Радев, то бих му посочил броя нови бизнеси на човек от населението. Това е изключително важен показател за догонващите държави, тъй като индикира желанието на предприемачите да поемат риск в съответната страна съотнесен към възможностите, които страната осигурява – а както знаем „който играе – печели, а който не играе – не печели“. Измежду страните от Източна Европа, тук Естония, Латвия и България напълно доминират пейзажа, изпреварвайки дори държави като Германия, Италия и Франция в пъти (но не и Англия):
С такъв резултат, премиерът би трябвало да се хвали денонощно, че България и София са старт-ъп/предприемаческите центрове на нашия регион.
Ако трябва въз основа на тези данни да се направи извод, то той е много прост – Бойко Борисов и ГЕРБ нямат нито един човек, който да разбира от икономика и като резултат икономическото развитие на България е силно инерционно, зависимо от Германия и без никаква специална икономическа политика или концепция.
През последните години международните инвеститори разпознаха в българския трудов пазар потенциал за уплътняване на около милион нови работници в индустрията и IT технологиите с много конкурентно съотношение цена/качество за ниско/средно по сложност производство и услуги. Това са автомобилни и индустриални компоненти, аутсорсинг услуги и разработване на относително стандартизиран софтуер. За всичко това правителството има заслуга, доколкото не е попречило на чуждестранният интерес и е осигурило така важните транспортни връзки.
Но по този път догонване дори на Източна Европа ще остане мираж за десетилетия наред. Тези производства не са с висока добавена стойност и са прекалено мобилни и ненадеждни за дългосрочна устойчивост. Това ще се забележи още тази есен, когато инвестиционните планове и производствените разчети на нашата индустрия ще бъдат замразени, следствие на икономическия спад в Германия, Италия, Франция и Турция.
Големи, стратегически и иновационни инвестиции липсват. На територията на България няма голям завод с 40-годишен жизнен цикъл, който да произвежда автомобили, самолети, индустриални машини, смартфони, компютри, микрочипове, и т.н. (високотехнологичният рудник Ада Тепе е рядък добър пример в тази посока). Но за подобни инвестиции трябва специална икономическа политика, а в ГЕРБ няма кой да я направи – философът Дончев нямат нито ден стаж в частния бизнес.
Всъщност, Бойко Борисов необяснимо защо през трите си мандат поверява икономическият ресор на хора, които не са негов избор, не са от ГЕРБ или са попаднали там напълно случайно.
Спуснатият от Иво Прокопиев Трайчо Трайков се прочу единствено с далаверите в енергетиката и понастоящем е подсъдим, Божидар Лукарски бе смазан от вътрешнокоалиционни боричкания и в крайна сметка натиснат от невидимата ръка на ДПС, Томислав Дончев няма нито опит, нито академична подготовка за икономист, Валери Симеонов се втурна и самоуби в игри и разпри на дребно, а секретарката му Николова дори не заслужава коментар.
Единственият светъл лъч в икономическия ресор за последните 10 години са Делян Добрев и Емил Караниколов. Първият имаше твърде малко време като министър и в крайна сметка беше отстрелян политически, а вторият няма политическия мандат за икономически реформи и е поставен в прекалено ограничена рамка, за да постигне каквото и да било, освен рутинно добро администриране на процеси.
Но когато си на опашката и нямаш представа как се играе голямата икономическа игра, с рутина трудно се настигат големите акули.
В ПИК сме уверени, че в България все още може да се намери поне един човек, разбиращ от бизнес и икономика, който би се съгласил да поеме инвестиционната политика на държавата в навечерието на нова икономическа криза. Стига премиерът Борисов да намери желанието да го открие.
Иначе президентът Радев просто ще излезе прав.
