ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът вече е длъжен да сложи край на рекета, който „зелени“ неправителствени организации упражняват над общините в България чрез безкрайното обжалване екооценки при приемането на Общи устройствени планове (ОУП).
Народните представители трябва да променят Закона за устройство на територията (ЗУТ) така, че плановете да могат да се обжалват по реда на Административния кодекс само от граждани и фирми, които са пряко засегнати от разпоредбите в ОУП. Това е записано в решение на Конституционния съд (КС) от 15 октомври тази година и публикувано в Държавен вестник на 27.10, пише Труд.
КС е сезиран от Висшия адвокатски съвет през март. Оттам възроптават срещу така наречената необжалваемост на ОУП в България – всъщност плановете наистина не могат да бъдат жалени, но „зелените“ непрекъснато атакуват Оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) и екологичните оценки (ЕО), които са неразделна и задължителна част отдокументацията.
На 15 октомври конституционните съдии приемат, че ОУП трябва да могат да се обжалват, тъй като обратното нарушава правата на гражданите, регламентирани вчл.120 от основния закон. А в член 120 е записано, че всеки може да обжалва административен акт, ако е засегнат от него.
С това решение КС задължава парламентът да осигури право на обжалване на хората, чийто имоти са пряко повлияни от който и да е Общ устройствен план у нас.
За съжаление на „зелените“, в 99.9 процента от случаите те не попадат в графата „пряко засегнати“ – такива са собственици на парцели и сгради в общината, която приема ОУП.
Досега „еколозите“ жалеха в съда ОВОС-и и екооценки на базата на това, че са регистрирани като юридически лица в обществена полза и един вид бранят интересите на всички граждани. И нямаше значение къде е регистрирана екологичната НПО – например такава от Видин можеше да заведе дело срещу ОВОС на ОУП във Варненско.
Сега, след решението на КС, Народното събрание сто на сто ще прекрати тази практика, а промени в ЗУТ в тази посока вече се внасят.
Предложения
На 22 октомври от групата на Обединените патриоти предлагат на НС проект за допълнение и изменение на ЗУТ.
Идеята е да бъде удължен периодът преди влизането на забраната, която касае промяната на статута на земеделските и горските територии и те да ставатурбанизирани (тоест даващи по-голяма възможност за инвестиции и развитие). Рестрикцията, приета пролетта, трябва да стане факт на 1 януари 2021 година. „Обединени патриоти“ предлагат отлагане до 1.01.2023 г.
Те мотивират своите текстове с факта, че близо половината общини у нас, тоест 130, нямат влезли в сила ОУП. В момента там всяка земеделска земя или гора може да стане урбанизирана с решение на местния общинскисъвет – той има властта да позволи разработването на Подробен устройствен план (ПУП) за всеки отделен парцел.
Стотици инвестиции се правят на този принцип през последните години – така е в Царево, Каварна, Шабла, Черноморец, Лозенец, Ахтопол и още много места не само по морето, но и в цялата страна.
Ако забраната влезе в сила на 1 януари догодина, местните управи, където липсва ОУП, няма да могат да укрепват проблемни терени, да изграждат пътна и друга инфраструктура – накратко развитието на половината общини у нас ще бъде спряно, докато не бъдат приети плановете. А 2-годишното отлагане ще даде време за приемането на плановете.
Мярка
Предложението може да се разглежда също като антикризисна мярка по време на пандемията от Ковид 19.
Например през пролетта на 2020 г. гръцкият парламент приема приема закон за „модернизация на екологичното законодателство“. Решението е подкрепено от 158 народни представители, като само 58 г
