ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След присъединяването към Еврозоната се наблюдава леко поевтиняване на потребителските кредити, докато лихвите по ипотечните заеми остават на изключително ниски нива – под 3% към март.
При ипотеките дори се отчита леко допълнително понижение на лихвите, което се дължи на пазарни действия на водещи банки. Така България продължава да предлага едни от най-добрите условия за жилищно кредитиране в Европа.
На този фон кредитната активност продължава да расте, като обемът на ипотечните заеми се увеличава с около 300 млн. евро месечно от началото на годината, показват данни на централната банка.
"Лихвите остават ниски и при потребителските, и при ипотечните кредити. При потребителските кредити търсенето остава стабилно, близо до това, което беше миналата година. Все повече хора им се налага да ползват потребителски кредит за по-сериозни инвестиции, най-вече в дома – ремонти, обзавеждане, нови дограми, климатици", коментира кредитният консултант Тихомир Тошев.
"Истината е, че миналата година не трябва да се има като някакъв бенчмарк. Тя беше малко по-емоционална на пазара на имоти. Всеки бързаше да купи и затова беше изключително силна година с много голям брой сделки. Това бързане доведе до почти между 15% и 18% ръст на цените на имотите през миналата година", отбеляза Тошев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Сега пазарът е по-спокоен. Купувачите са по-предпазливи, отделят повече време за избор, водят преговори и търсят отстъпки. Част от тях дори временно се оттеглят, притеснени от нарасналите разходи за живот, инфлацията и глобалната несигурност, стана ясно от думите на госта.
Наблюдава се и промяна в търсенето – клиентите предпочитат готови и обзаведени жилища, вместо покупка "на зелено", особено когато цените между двата типа имоти са почти изравнени.
Банките също запазват консервативен подход. Макар да имат интерес от по-големи обеми кредитиране, те остават внимателни по отношение на риска.
По отношение на бъдещето на лихвите Тошев отбеляза, че основен риск остава глобалната инфлация, особено в контекста на геополитическите конфликти.
При евентуално ново поскъпване на живота централните банки могат да преминат към повишаване на лихвените проценти. Въпреки това България има шанс да запази по-ниски нива по-дълго време заради високата ликвидност на банковата система.
На този фон се наблюдава и засилен интерес към кредити с фиксирана лихва. Те предлагат сигурност за определен период, макар и при малко по-висока цена. Въпреки това повечето българи продължават да избират плаващи лихви, водени от по-оптимистични очаквания и стремеж към по-ниски разходи.
Спестяванията също продължават да растат, въпреки ниските или липсващи лихви по депозитите. Хората предпочитат сигурността и бързия достъп до средствата си, като гаранцията до 100 000 евро играе ключова роля за доверието в банковата система.
Постепенно обаче се забелязва и интерес към алтернативни инвестиции.
