Кристалина Георгиева: България трябва да изгради фискални буфери срещу шокове, а бизнесът да увеличи използването на ИИ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България трябва да търси начини да намали бюджетния дефицит от 5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а еднократните фискални мерки не са системно решение, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в интервю за БТА в края на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.
В свят на по-чести външни шокове страните трябва да изграждат буфери, а приходната политика да бъде съобразена със системните нужди на бюджета, посочи тя.
Годишните срещи в Банкок преминаха на фона на оценката на МВФ, че световната икономика запазва устойчивостта си, но натрупващите се рискове ограничават възможностите ѝ да поема нови сътресения.
По повод въпрос за еднократните фискални мерки, сред които и предложението за данък върху свръхпечалбите, Георгиева отбеляза, че такива мерки помагат, но не представляват системно решение. Според нея изграждането на буфери изисква приходната политика да осигурява средства за трайните нужди на бюджета. Тя призова също към по-внимателна фискална политика в условията на инфлация, тъй като по-големите бюджетни разходи създават допълнително търсене и натиск върху цените.
Георгиева посочи, че инфлацията се подхранва не само от високите цени на енергоносителите, които вероятно ще останат такива още известно време, но и от увеличаването на разходите за отбрана, продължаващото търговско напрежение и по-голямото търсене, свързано с изкуствения интелект. Тя определи инфлацията като данък върху хората с ниски доходи и отбеляза, че паричната политика трябва да бъде по-ограничаваща, както и че очаква Европейската централна банка да осъществи нови повишавания на лихвите си.
В октомврийската си прогноза МВФ понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 2,6 процента спрямо 2,8 процента в прогнозата от април. За 2027 г. фондът повиши прогнозата си от 2,5 на 2,7 процента.
Георгиева коментира и последиците от променената среда за сигурност. Според нея периодът след края на Студената война, когато страните се възползваха от ниските разходи за отбрана, е приключил. Руското нападение срещу Украйна и събитията в Близкия изток показват, че светът е по-несигурен и страните трябва да се приспособят към новите условия.
За Европа е по-ефективно да увеличава разходите за отбрана съвместно, вместо всяка държава да действа самостоятелно, посочи Георгиева. От страна на МВФ се препоръчва по-голям европейски бюджет, чрез който държавите да финансират заедно общите си приоритети. По думите ѝ това са дългосрочни тенденции, към които Европа трябва да се приспособи.
Управляващият директор на МВФ коментира и мястото на България в развитието на изкуствения интелект (ИИ). Тя определи добре развития сектор на информационните технологии в страната като добра основа, но отбеляза, че България няма да бъде производител на най-напредналите модели на изкуствен интелект. Страната може да участва във веригите на доставки, но най-важното е да използва технологията за повишаване на производителността на труда.
Според Георгиева България трябва да подобри подготовката на хората и образователната система и да разшири използването на изкуствения интелект в малките предприятия и държавните структури. Тя отбеляза, че България и Европа изостават от Съединените щати по производителност на труда и че по-широкото използване на новите технологии е необходимо за повишаване на конкурентоспособността.
