ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кристалина Георгиева /60/ e eврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. Обявена е за „Комисар на годината” и „Европеец на годината” за 2010 г. Завършила е УНСС, специализирала е в Масачузетския технологичен институт и в Харвардското бизнес училище.От 1993 г. работи в Световната банка.
- Навършихте 60, но изглеждате доста по-млада. Как се поддържате, г-жо Георгиева?
- С годините представата ми за старост доста се промени - когато бях на 30, 60-годишните ми се виждаха немощни старци и им отстъпвах място в трамвая. Сега разбирам, че не бива да отписваме хората от третата възраст. Пълна съм с енергия и все още мога да "надработя" младите в екипа ми. Съхранява ме позитивното мислене. Помагат и гените. Майка ми е на 92 и не се предава. Все още ме посреща с усмивка и има хъс да запее любимите си песни. В нашето семейство дори в най-трудните моменти винаги се е пеело. Даже когато покойният ми баща беше на легло, го поддържаха не толкова лекарствата, колкото песните, които си пееха с майка ми.
- Кое е по-важно за хубавата „фасада”: скъпата козметика, пластичните операции, силният дух, хъсът за живот, спортът, или нещо друго?
- За мен спортът е най-важен - както за външния вид, така и за вътрешното равновесие. Опитвам се да не пропускам заниманията във фитнеса. Обичам движението, слънцето и морето и използвам всяка възможност да плувам. Плувах и на 60-тия си рожден ден.
- Имате репутацията на „бойна мадама”. Такава ли бяхте като дете?
- Като дете бях много кротка, все с книжка в ръка. Бях любимка на баба ми Кръстина - на нея съм кръстена и все при нея на село прекарвах летните ваканции. Спомням си как ме караше да оставя четенето и да тичам навън при децата, че съм щяла да се "чалдисам". Чак в горните класове се отключи бойният ми дух и си пролича лъвската ми зодия. Останах си добра ученичка, но не от най-покорните. Често използвах хуморa в ученически “акции” срещу непопулярни учители.
Имахме една преподавателка (мисля, че беше по география), която все недоволстваше, че през зимата ни били кални обувките. Аз родих идеята всички да си донесем чехли и с тях да сме в нейния час. Представете си 30-на души да шляпат по пантофи и също толкова чифта мокри обувки да са подредени до радиаторите в класната стая с "ухание", което се носи чак в коридора. Бях и в първите редици на колективните бягства от час, и на ученическите купони. Намаляваха ми поведението, случваше се да викат в училище родителите ми.
Спомням си една студентска бригада в консервен комбинат, където ни санкционираха заедно с Ренета Инджова (премиер на служебното правителство с мандат от 17.10.1994 г. до 26. 1.1995 г., б.р. ) заради отсъствие от комсомолско мероприятие. За наказание ни забраниха да отидем на концерт на Лили Иванова.
- Като тартор на класа какво прилагахте по-често – правото на силата, или силата на правото?
- Бях тартор и в лудориите, и в сериозните неща. Прилагали сме правото на силата – например, залостихме в класната стая съученик, който щеше да ни обади за някава щуротия. Но силата на правото беше водеща. Веднъж ядосах един от учителите, който ми удари шамар. Момчетата от класа скочиха да ме защитават, но ако бяха го направили, щяха да си изпатят сериозно, особено двама от тях, които бяха на прага на изключването. Успях да ги усмиря и да ги убедя да се върнат на местата си.
След часа отидох при учителя, който ме удари, и му казах, че съм готова да не се оплача, ако помогне на застрашените от изключване да останат в класа. Той се съгласи (беше се притеснил, все пак боят не беше соц-възпитателна мярка) - при условие, че си остане между нас. Това беше първият ми урок по дипломация.
- Къде се запознахте със съпруга си - любов от пръв поглед ли беше романтичната ви история?
- Запознахме се в София като студенти, на сватба на наши общи приятели. Както се казва, от сватба – на сватба...Но между двете сватби бяхме заедно почти 2 години - любов и приятелство вървяха ръка за ръка. Най-много ми хареса, че беше спокоен, много балансиран човек. Не вдигаше шумотевица около себе си, уважаваше мнението ми, дори ако не го споделяше. Беше чудесен в компании, с отлично чувство за хумор и винаги внимателен към всички - този, който ще се погрижи да има питиета в чашите, но и да не седне някой зад волана пиян.
- Кой „пее” в семейството ви: „петелът”, или „кокошката”?
-Никой! Постигнали сме добър синхрон. Но днес май всички ни командва внучката.
- Българските мъже са балканци, искат жена им да е послушна. Вие такава ли сте?
- Не знам какво значи да съм послушна. Дълги години живях в Америка, където царува равенството между половете. Когато започнах работа в Европейската комисия, отначало ми правеха впечатление позабравените жестове на кавалерството – мъж да ми отвори вратата, да ми поеме куфара, да налее вода. Беше ми приятно да ги преоткрия. Но послушанието никога не ми е било присъщо - нито вкъщи, нито в работата.
- Като икономист разбирате от сметки. Добре ли правите житейските си сметки?
- Животът е много повече от взел-дал, дебит-кредит. Не обичам сметкаджийството, харесвам правилото “направи добро, па го хвърли в морето”. Моето поколение преживя и помни нямането от комунизма, аз лично усетих и недоимъка в началото на 90-те, преди да отида да работя в САЩ. Разбира се, изпитах облекчение, когато там си надмогнах на харча, но повечето имане не ме направи лакома или пресметлива. Старая се да помагам на близки, а и на по-далечни хора. Хората са ми скъпи, а в отношенията с тях сметки няма.
- Вярно ли е, че участвате в нов политически проект? Свързват ви с кръга „Капитал”, с Цветелина Бориславова...
- Не е вярно. Не участвам в политически проекти и нямам нищо общо с каквито и да е реални или хипотетични кръгове, правоъгълници и квадрати. Разпространяващите такива слухове, вероятно ме "отстрелват" превантивно, защото имат свои собствени интереси и се страхуват за тях. Хора като мен, които не са за продан и не могат да бъдат манипулирани, са заплаха за тези интереси. Аз имам работа, ангажираща цялото ми внимание и време – кризата в Сирия и региона, кризите в Африка, борбата с горските пожари в Европа, мерките за превенцията в това време и още, и още... Не съм свръхчовек, нямам сили да се занимавам и с политическо инженерство в България.
- Според ясновидци начело на следващо правителство ще бъде жена. Виждате ли себе си в ролята на премиер?
- Ясновидците сигурно са познали: в България живеят много кадърни жени, така че със сигурност ще имаме отново жена-премиер. Мога да дам редица примери на европейки, които управляват по-добре от много мъже. Спомняте си, че когато поех поста в Европейската комисия, страната ни трябваше да измие от лицето си срама с провала на предишния кандидат за комисар. Но ако човек действа с мисли за други постове, това неминуемо се отразява на настоящата му работа, изкривява решенията, които взима. Ето защо, докато съм на позицията еврокомисар, ще гледам само в нея. Мисля, че Айнщайн беше казал: “Аз не се тревожа за бъдещето, то и без това много бързо идва”.
- Предлагали ли са ви управленски пост в България?
- Името ми е било спрягано, но предложения не е имало. Нали знаете приказката – “какво би било, ако баба ми беше мъжка...”. Няма смисъл да коментираме неща, които не са се случили.
- А как ще коментирате протестите в някои български градове?
- Протестите това лято започнаха като реакция срещу всичко, което хората не харесват в политическата система, в начина, по който се управлява България. Надявам се, че енергията, която се отприщи и желанието за промяна действително ще имат положителен резултат. Но ме тревожи, че вместо решения виждаме все по-яростно противопоставяне. Вместо обединение около това какъв да е пътят напред и как да достигнем целта, виждаме разединение, противоборство между протести и антипротести, леви и десни, сини и червени.
- Вие срещу кого или какво бихте протестирали?
- Като всеки, който има морални ценности, и аз бих протестирала, ако те са застрашени. И съм го правила – през 1989-та като еколог симпатизирах на “Екогласност” и участвах в историческите протести пред храм-паметника “А.Невски”. Била съм там и в началото на прехода. Но сред спомените ми от това време е нещо, което не бих искала да се повтаря сега – тогава хора, които довчера са били приятели, изведнъж спираха да си говорят и ставаха врагове, очуждени от политическите си различия.
- КакБългария да дръпне напред? Вярвате ли, че товаще се случи вблизкото бъдеще?
- Вярвам, защото съм го виждала вече! От работата си в Световната банка познавам държави в безнадеждни ситуации, които успяха да променят изцяло посоката си и да скочат високо в рамките на 1-2 десетилетия. Тайланд, Южна Корея, Индонезия преди 15-на години бяха прегазени от азиатската криза. А днес имат мощен индустирален мотор, все по-малко бедни хора, все по-многобройна и добре живееща средна класа.
