Кристалина Георгиева може да оглави дипломацията на ЕС на мястото на Катрин Аштън!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парижкият в. "Монд" сложи българската еврокомисарка по бедствията и авариите Кристалина Георгиева сред възможните кандидати за върховен представител на ЕС за външната политика на мястото на британката Катрин Аштън. Според изданието това може да бъде компромисно решение в пазарлъка за високите постове в ЕС, който предстои на срещата на Европейския съвет на 26-27 юни. Пакетната сделка може да придобие следния вид: подкрепяният от Германия и Франция Жан-Клод Юнкер да оглави ЕК. Великобритания, която е против него заради увлечението му по федерализма, може да бъде утешена чрез избиране на датската премиерка от левицата Хеле Торнинг-Шмит за председател на ЕС на мястото на Херман ван Ромпой, чийто мандат изтича в края на ноември. Тя е омъжена за британец. Освен това Дания по много въпроси споделя британските позиции - например не членува в еврозоната. Това дразни Франция, но Германия смята, че не е задължително представител на еврозоната да оглави Европейския съвет. Възможно е към тази комбинация да се добави и кандидатът на Полша Радек Шикорски за върховен представител на ЕС за външната политика. Ако не бъде постигнат компромис с британския премиер Дейвид Камерън, "Монд" вижда резервен вариант: бившият италиански премиер социалист Енрико Лета да стане председател на ЕС, а Кристалина Георгиева да оглави европейската дипломация. Тези твърдения се засилили през последните дни. Не е ясно обаче кой би издигнал кандидатурата на Кристалина Георгиева, пише „Сега”.
Лидерите на социалдемократически и социалистически партии от 10 държави в ЕС се събраха в Париж през уикенда и решиха да подкрепят кандидатурата на Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК. Издигнатият от ПЕС за поста Мартин Шулц също присъстваше на срещата във френската столица. Подкрепата си за Юнкер в Париж заявиха френският президент Франсоа Оланд, италианският премиер Матео Ренци, вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел, датската премиерка Хеле Торнинг-Шмит, министър-председателите на Румъния Виктор Понта, на Словакия Роберт Фицо, на Чехия Бохуслав Соботка, на Малта Джоузеф Маскат, на Австрия Вернер Файнман и на Белгия Елио ди Рупо. За да оглави ЕК, Юнкер трябва да бъде подкрепен от ръководителите на поне половината на 28-те страни членки и 376 евродепутати. Британският премиер Дейвид Камерън, който е категорично против Юнкер да застане начело на ЕК, се зарече да поиска открито гласуване на лидерите по време на предстоящия Европейския съвет.
Германският министър на икономическото сътрудничество и развитието Герд Мюлер заяви, че Берлин настоява да бъде създаден постът комисар на ЕС по въпросите на бежанците заради задълбочаването на проблема с търсещите убежище в Европа. "ЕС е длъжен да увеличи своята помощ и да действа координирано. Затова в новата ЕК е необходимо да се обединят задачите и да се назначи отделен еврокомисар по въпросите на бежанците", смята Мюлер.
