ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че "икономическата картина в еврозоната остава дълбоко несигурна", тъй като конфликтът в Близкия изток, включително затварянето и военноморската блокада на Ормузкия проток от страна на Съединените щати, "е премахнало нещо, което Европа е приемала за даденост", а именно "сигурни доставки на евтина енергия", предават Ройтерс и Блумбърг.
Говорейки пред Асоциацията на германските банки (BdB) по случай 75-ата ѝ годишнина, Лагард подчерта, че "прекъсването на доставките е огромно", но добави, че досега има ограничени признаци за прекъсване на веригата за доставки – както в световен мащаб, така и в еврозоната.
"Но местното напрежение е видимо: цените на самолетното гориво са се удвоили приблизително от избухването на конфликта, а от началото на април е наложено нормиране (ограничение) на някои отделни летища", каза тя.
Според нея икономическите последици от войната в Иран все още не са достигнали нива, съответстващи на неблагоприятния сценарий на ЕЦБ и банката се нуждае от повече информация, преди да направи твърди заключения за бъдещата си политика.
"Характерът на конфликта спиране/подновяване - война, прекратяване на огъня, мирни преговори, техният провал, морска блокада, нейното вдигане, нейното възстановяване – прави изключително трудно да се прецени продължителността и дълбочината на последствията. Ясното е, че няма лесен път обратно към мястото, където бяхме преди избухването на този конфликт. Въпреки това, досега не сме виждали цените на енергията да се покачват достатъчно, за да ни тласнат директно към нашия неблагоприятен сценарий", посочи тя.
Цените на енергията скочиха миналия месец в резултат на войната, но засега централните банкери твърдят, че нямат твърди доказателства, че това води до вторични ценови въздействия, което е ключово условие за повишаване на лихвените проценти.
"Досега не сме видели цените на енергията да се покачват достатъчно, за да ни тласнат директно към нашия неблагоприятен сценарий", посочи Лагард, но също така призна, че перспективите "остават крехки".
"Тази несигурност относно продължителността на шока и обхвата на прехвърлянето му към икономиката е аргумент в полза на събирането на повече информация, преди да се направят твърди заключения за нашата парична политика", добави тя.
Докато спот цените на петрола и фючърсите са над това, което банката е предположила в своите базови прогнози, "пазарите изглежда залагат, че прекъсването на доставките ще бъде краткотрайно", посочи шефът на ЕЦБ и добави, че цените на природния газ са под този сценрарий, отчасти защото някои азиатски купувачи на газ преминават към въглища.
"За ЕЦБ това означава да бъдем готови да действаме, когато имаме необходимата информация. Ще гарантираме, че инфлацията ще се върне до 2% в средносрочен план. И ще действаме според ситуацията", подчерта Лагард.
Коментарите на Лагард, дошли по-малко от две седмици преди срещата на ЕЦБ за паричната ѝ политика на 30 април, вероятно ще засилят пазарните залози, че дори ако се наложи увеличение на лихвите, през този месец би било твърде рано за подобен ход.
ЕЦБ сега е изправена пред две противоположни сили. Фирмите и домакинствата ясно помнят инфлационния шок от 2022 г., така че може да започнат да коригират изискванията за заплати и цени по-бързо поради ефекта на този спомен. Но по-високите цени на енергията също така оказват натиск върху разполагаемите доходи, ограничавайки способността на фирмите да повишават цените.
