Курумбашев: Любо би искал хората да си спомнят за него с усмивка и чувство за хумор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 2 юни България отново се преклони пред Христо Ботев и героите, загинали за свободата на страната. Денят обаче беше белязан и от тъжната новина за кончината на писателя, журналист, сценарист и политик Любен Дилов-син, който почина на 61-годишна възраст.
Спомените за него неизбежно връщат към бурните години на прехода и емблематичното студентско сатирично предаване „Ку-ку“. За личността на Дилов-син, за общите им години и за днешната политическа действителност пред Би Ти Ви говори един от неговите най-близки приятели и колеги от онова време – Петър Курумбашев, бивш евродепутат и народен представител.
„Да кажа не просто, че е част от екипа. Любо е един от основателите на предаването. Така че той, заедно с Радомир Чолаков и Камен Воденичаров, и себе си да включа в тази група, сме от основателите на предаването“, каза Курумбашев.
Според него Любен Дилов-син би искал хората да си спомнят за него с усмивка и чувство за хумор.
„Аз мисля, че и Любо днес би искал да говорим така за него. Той винаги разказваше някаква история, даже малко ми прилича на героя на Хашек. Примерно ще разкаже как един негов приятел в петък вечер е слязъл да хвърля боклука по чехли и се е прибрал в понеделник сутринта. Пак по чехли. Просто съдбата го отвлякла някъде, нали, явно. Може би дори въпреки неговата воля.“
Курумбашев подчерта, че една от най-характерните черти на Дилов-син е бил неизчерпаемият му оптимизъм.
„В много трудни моменти, примерно, ние много тежко изживяхме козлодуйското предаване, имаше много силна обществена реакция срещу нас. Непрестанен оптимизъм, непрекъснат оптимизъм и непрекъсната вяра в най-трудни моменти. Спирали са ни предаването. Винаги е преливащ от ентусиазъм.“
Той разказа и любопитен спомен от времето, когато Любен Дилов-син е бил народен представител.
„Спомням си, ние с него не се засякохме в нито едно Народно събрание. Но в едно Народно събрание, в което той беше народен представител, аз не съм. Си говорим в барчето на Народното събрание и чувам звънец. Викам: „Айде, Любчо, бегай да гласуваш и после да си продължим приказката.“ И той е: „Няма. Тук си оставам, ще си говорим с тебе. Те имат мнозинство, няма да им сменят пола, ако не отида да гласувам.“ Тогава беше Тройната коалиция и те имаха примерно 160 депутати и нещо от този род.“
Курумбашев се върна и към времето на политическия проект „Ку-ку“.
„Ние казахме: като ни спряхте предаването, ние ще направим политическа партия, която Любо много държеше да се казва Народно движение „Ку-ку“, за да може лесно да се казва НДК. Това беше първата политическа партия, която се опитвахме да основем и да регистрираме за изборите, но ЦИК не ни регистрира тогава. С някакъв доста формален аргумент. Бяхме решили да раздаваме на членовете си жълти книжки и затова всеки, който е бил на основаването в читалище „Петър Берон“, получаваше жълта книжка като член на партията.“
По думите му политическите различия никога не са повлияли на приятелството им.
„Никога. Още повече, че малко се шегувахме с него, тъй като той беше от университетския комитет на Комсомола. Даже Любо се шегуваше с името си. Първото си студентско книжле беше написал: „Подарък от Любен Дилов – син, а не червен.“ И той някак си така бягаше от това, че бил от Комсомола и в крайна сметка стана народен представител от СДС. А пък другата ирония е, че аз съм основател на ФНСД, което е основател на СДС, а през 2009 г. вече бях народен представител от гражданската квота на БСП. Но никога в тези години, въпреки различията и въпреки различията в политическите формации, в които сме били, нашето приятелство не е прекъсвало или не е минавало под някаква сянка.“
Според Курумбашев Любен Дилов-син е бил човек с неизчерпаемо любопитство към живота.
„Аз си мисля, че той беше едно играещо момче, без да искам да преведа думата „плейбой“ директно – едно играещо дете. И мисля, че той много се забавляваше и да бъде в Народното събрание. И мисля, че искрено се забавляваше от своите колеги народни представители, без много да им го показва.“
Той подчерта и мястото на Дилов-син сред интелектуалците в политиката.
„Освен това той успяваше да каже много неща в Народното събрание като един истински интелектуалец, защото едно от много сериозните неща, които липсват на българската политика от много години насам, бих казал и това Народно събрание не е голямо изключение, е присъствието на интелектуалци в политиката. Те сякаш са все по-ненужни на управляващата класа, която и да е тя.“
