ЛАГЕРИТЕ ЗА ФИЛТРИРАНЕ НА РУСИЯ: Глад, студ и заплахи за депортиране чак до Япония
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато идва ред за разпита на Олена, тя вече е прекарала три седмици на студ, глад и спане на пода. Въпреки това моментът, когато руският офицер ѝ нарежда да свали блузата си за проверка, е най-голямото унижение по време на цялото ѝ бягство от Мариупол.
"Синините по раменете могат да означават, че сте снайперист", обяснява Олена пред „Гардиън“, след като най-накрая е избягала в грузинската столица Тбилиси. Тя все още изпитва ужас от филтрационните лагери:
"Казах на руския войник, че този август навършвам 60 години. Как може да съм снайперист?" Офицерът, изглежда, не се интересуваше: "Така или иначе не нося очилата си. Свали си горнището сега.“
Истории като тази на Олена от лагера за филтриране в Николске - град в самопровъзгласената Донецка народна република (ДНР), са често срещани сред нарастващия брой украински бежанци в Грузия. От началото на руската инвазия в Украйна в Грузия са влезли около 20 000 украинци, много от които пристигат от Русия през планинската граница в северната част на Казбеги.
Няма храна и лекарства, има побой и разстрел: "Какво ще стане, ако ти отрежем ухото?" - питат войниците Олександър Вдовиченко. След това го удрят по главата.
Неспособни да избягат от окупираните Мариупол и Херсон на запад към контролираната от Украйна територия, много украинци са изправени пред ужасна дилема - да останат в обсадения си град, или да избягат в страната, която е разрушила дома им. За да влязат в Русия, много от тях са принудени да преминат през т.нар. филтрация - процес, по време на който ги снимат, разпитват, вземат им пръстови отпечатъци и проверяват съдържанието на телефоните им. На мъжете се нарежда да се съблекат по бельо, а телата им се претърсват за татуировки, които биха могли да разкрият връзка с украински националистически групи. Всички са разпитвани дали те, или някой от техните познати е служил в украинската армия.
По време на разпита Олена си спомня как охранител, който разпитва мъж на съседната маса, открива ключодържател с изображение на украинския герб. Тогава общо четирима души пребиват жестоко мъжа с палки и ритници по главата, след което го изхвърлят навън при минусови температури - без палто или шапка.
Лагери за филтриране има в градове и села, концентрирани предимно в ДНР, включително Новоазовск, Мангуш, Безимен и Николске. Украинците, които бягат от Мариупол с автобус, често пристигат в тези лагери, без да знаят, тъй като им е казано, че вместо това ще бъдат отведени в градовете, контролирани от Украйна. След идването им обикновено не им се разрешава да напуснат града. Филтрирането обикновено завършва по един от два начина - или преминавате успешно разпита и ви се връчва малко, подпечатано листче с датата на филтрацията и подписа на наблюдаващия служител, или ви задържат за допълнителен разпит.
"Лагерите" заемат територията на училища, културни центрове, спортни зали и други обществени сгради. Условията често са отвратителни, а организацията – повече от лоша. Хора като Олена, която пътува с 65-годишната си сестра Тамара и 70-годишния съпруг на Тамара, спят първо на пода, а след това върху картонена кутия.
„През първите няколко дни в столовата се предлагаше едно хранене на ден“, припомня си тя. След това руснаците затварят стола и им казват сами да си намерят храна. За Максим и Юлия от Мариупол филтрацията също е продължително изпитание, въпреки че имат късмет, че им предлагат да отседнат в къща край лагера. Имотът е собственост на един от съучениците на Максим. Двамата прекарват почти месец в очакване да бъдат филтрирани в Мангуш, разказва „Гардиън“.
"Нашият номер на опашката беше 347", казва Максим. "Влизаш и питаш какъв е номерът днес и разбираш, че бройката е намаляла само с двама или трима. Защо се случваше толкова бавно? Самият процес отнема около 30 минути“. Едва след като мъжът казва на военния фармацевт, че им липсва инсулин за диабета на Юлия, руските окупатори ускоряват процеса и двамата са филтрирани още същия следобед.
Чакайки в един коридор, те виждат мъж в униформа на украинската армия, който е разпитван на колене, а ръцете му са вързани зад гърба. Други съобщават, че са чакали по-кратко - някои украинци прекарват само ден или два в лагерите, преди да бъдат филтрирани и да продължат към Русия.
Игор и Валентина от Мариупол (на по 29 г.) казват, че целият процес продължил 6 часа след пристигането им в Николске. "Фактът, че съпругата ми беше бременна в деветия месец и трябваше да стигнем до болница възможно най-скоро, вероятно е помогнал да се забързат нещата", казва Игор пред британското издание. Украинците, които впоследствие са преминали в Грузия, са избегнали широко разпространените според сведенията принудителни депортации в руски градове.
Една от жените - Жана, разказва как семейството ѝ се измъкнало незабелязано през задния вход на филтрационния център, след като чуло офицер да казва, че тя, съпругът ѝ и малкият им син ще бъдат депортирани на руски остров близо до Япония.
Само с миграционни карти, но не и с документи за филтриране, Жана и семейството ѝ пътуват с автобус от Новоазовск до руския град Таганрог. Оттам хващат влак до Владикавказ и преминават в Грузия с миниван през границата при Казбеги. Други твърдят, че са споделили с офицерите за плановете си да отидат в конкретен руски град и това е било достатъчно, за да им бъде позволено да се придвижат до Русия, а след това и до Грузия.
"Трябва да им кажеш, че искаш да останеш и да изградиш живот в Русия, тогава ще те оставят на мира", казва Максим. Повечето автобуси, които извозват филтрирани украинци от ДНР до Русия, стигат до Таганрог. Там множество от хората си купуват автобусни или влакови билети до Ростов на Дон, откъдето могат да организират по-нататъшен транспорт. Тези, които идват в Грузия, пътуват на юг до Владикавказ, преди да преминат в Грузия през планинската граница. Дори и след като стигнат до руската граница, излизането им не е гарантирано. Мъжете редовно са извеждани от опашката и разпитвани, а телефоните им са проверявани.
Един от тях - Петя, съобщава, че е бил принуден да плати подкуп на руските граничари в замяна на печат за преминаване. Много от украинците, които се намират в Тбилиси, изчакват, докато могат да се върнат отново у дома. "Кръстницата ми все още е в Мариупол и ми изпрати снимки с кръстове, забити в земята навсякъде. Гробовете са дори в дворовете ни", казва Елена. "Искам да се прибера у дома, но това означава в някоя част на Украйна, която не е окупирана от руснаците".
