ЛЕГЕНДИТЕ СА ЖИВИ! Николина от село Пирин била последната любов на Змея Горянин

Животът днес

ЛЕГЕНДИТЕ СА ЖИВИ! Николина от село Пирин била последната любов на Змея Горянин

34509
на 09.05.2017
ЛЕГЕНДИТЕ СА ЖИВИ! Николина от село Пирин била последната любов на Змея Горянин
Автор:   ПИК

Заради християнски празник Гергьовден в хорското въображение неизменно изплува иконата на светеца на бял кон, който пробожда змея. Това митично животно е пуснало дълбоки корени във фолклора на Пиринско и по-старите хора и днес разказват на внуци и правнуци приказни истории, според които Змеят е шествал до не чак толкова отдавна по дебрите на Пирин и тихите води на Струма и Места.

препоръчано

Чудовището притежава вълшебни сили, които му дават възможност да приема облика на страховит звяр, но и на хубав момък, на тъмен облак или ярко слънце, на комета в нощното небе или на гръмотевица. Той може да е противник на герои като Крали Марко и Свети Георги, но също и пазител и стопанин на селища и извори, покровител на родове, дарител на богатства. Известна е склонността му да се влюбва в моми и невести от човешкия род, които посещава тайно или пък отвлича в своите пещерни жилища вдън горите, сред непристъпните скали. От тези бракове се раждат змейски деца с човешки облик, но с крилца под мишниците и необикновена сила, разказват от "Струма.бг".

С образа на Змея са свързани много предания за местности, пещери, извори и скали – както из цяла България, така и в Пиринския край. Някои от тях са отдавна забравени и могат да се открият само в старите книги, но други продължават да се предават от уста на уста и до днес.

Къде в Пиринско е живял змей, разказва  доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей /ИЕФЕМ/ на БАН:

Омагьосаните жълтици и как се е появила топлицата край Мосомище

Едно от змейските места в района е старото село Ляски, днес Ново Лески в община Хаджидимово. Недалеч от него се намира пещера, известна като Свети Гергската скала, а край нея тече река Топлица. През май 1896 г. А. Иванов, учител в с. Каракьой (днес в Гърция), публикува във вестник „Новини” любопитна дописка, в която разказва старо предание, чуто от местен овчар:

Преди много, много години един стар змей владеел горите между Струма и Места. Той имал двама синове, и те змейове, които изпращал насам-натам по работа.

– А каква била работата на змейовете, дядо Марине? – пита любопитният записвач.

– Работата им била – обяснява той – да нареждат облаците, да разнасят дъждове, градушки, гръмотевици и светкавици.

Веднъж по-малкият змей прелитал над село Мосомище. Било на Великден, та всички люде били на хорото, а сред тях и поповата щерка, гиздавата мома Топлица. Змеят я загледал от облаците, харесал я, па се спуснал и я грабнал от хорото, преди някой да разбере какво става. Горкият баща навсякъде разпитвал и я търсил, но не открил и следа от нея. Изминало доста време и родителите я прежалили.

Един летен ден попът се качил на Свети Гергската скала да събере дърва за огрев. Сякаш че нещо го теглело все по-нагоре, докато изведнъж съгледал дъщеря си, цяла в сърмени дрехи и обкичена с жълтици. Прегърнали се разплакани и момичето разказало, че я грабнал младият змей, но баща му се разгневил и ги изпъдил от планината Алиботуш, дето бил дворецът му. Сега двамата живеели на Свети Гергската скала. Змейовата невеста се бояла мъжът й да не завари неканения гост, затова бързо отпратила баща си, но пожелала да му даде подарък на изпроводяк. Напълнила един чувал догоре с жълтици, но понеже вече била научила змейски магии, направила златото леко като перце, че да не тежи на баща й по пътя.

Заръчала му да го отвори, като се прибере у дома. Взели си сбогом и дядо поп потеглил с чувала на рамо, но нещо все го глождело да види какво има вътре. Накрая не издържал, отворил го и що да види? Чувалът бил пълен с лукови люспи! Разлютил се той, изсипал люспите, па си взел чувала, та си отишъл и без дърва у дома. Рекъл да изтръска още веднъж чувала и що да види? Отвътре била залепнала една жълтица.

Разказал отчето всичко на попадията и тя го нахокала му заръчала час по-скоро да иде и да донесе луковите люспи, които били омагьосани жълтици. Забързал се попът, изкатерил се обратно, но вече било късно. Точно на мястото на люспите избликнала голяма река с топла вода и завлякла всичко надолу. Когато попът изтърсил чувала, щерка му го видяла от скалата и много се уплашила да не би змеят да види и да се разгневи. Почнала да се моли на Бога за помощ, а той чул молбата й и направил така, че да изври гореща вода и да отнесе луковите люспи. Оттогава нарекли реката Топлица, по името на поповата щерка.

Според преданието топлата й вода постепенно изстива и когато стане съвсем студена, реката ще пресъхне.

– Сега людето станаха сите дяволе – завършва разказвачът – та и змейовете не им се показват. А пък едни казват, че откак са излезли пушките, оттогаз змейовете се изпоплашили, та взели да се крият.

Селското и чумата в Ковачевица 

Друга стара история намираме в архива на прочутия фолклорист Иван Шишманов. Разказал му я около 1890 г. Стоян Златаров от с. Ковачевица. „На северозапад от село Ковачовица (днес Ковачевица) – пояснява записвачът – идва река Канина от Родопите, та се влива в река Места при село Фотовища (днес с. Огняново) и при разваления град Никополис (в землището на с. Гърмен) е един от левите притоци на Места. Два часа от селото реката прави един малък вир, доста дълбок и със син цвят. Казват, че реката като носи от планината цели буки и борове, потъват в него без никакъв остатък. Риба имало, голяма колкото един бивол. Над езерото има една грамадна скала, висока до 1500 м, а върху й има планина в букова и борова гора. Всред скалата има три дупки, от които едната е непристъпна за човека. Тия били пълни с имане. Едно време се влизало в нея чрез една хоросанена пътека и там се крили разбойниците Головода и Пещник войвода, затова и самата дупка носи името Головодова дупка, а вирът под нея бил стопанит (обитаван от змей стопанин – б.а.).

Веднъж една мома отишла да пасе кравите си към Синия вир. Щом погледнала във водите, съгледала вътре нещо голямо и шарено – змей. Харесал той момата, преправил се на момък и захванал да я люби. Хубавицата се оплакала на майка си, а тя била веща жена и я подучила с хитрост да узнае от либето си как да се отърве от него. На следващата среща момата се явила тъжна и угрижена. Споделила на змея, че у дома имат млада крава, която биковете постоянно нападат, и го попитала има ли лек, за да я опазят. Без да се замисля, влюбеният змей й издал тайните билки и момата си сварила отвара, поляла се с нея и пропъдила змея завинаги.

Не след дълго обаче тя родила змейско дете: от пояса нагоре змей с едно око, а от пояса надолу – човек. Изплашени, селяните поискали да го изгорят, но то излетяло нагоре като син пламък. Оттогава змейовият син станал Селското. Преправял се ту на хрътка с едно око, ту на желязно муле, от чиито нозе излизал огън. Казват, че родените в събота можели да го видят. Един път се явил като владика със запалени свещи, а след него вървяло цяло шествие от владици, попове и миряни. Много хора го виждали като бивол; слушали го да реве като магаре или като муле и да дрънка с дайре. А когато на някой човек му „дойдело времето”, то вземало душата му.

Веднъж Селското било на война и като си дошло, заварило Чумата да мори людете. Разсърдило се то, изскубнало от гората един бор и го побило сред селото на улицата. Тогава започнало люта битка с Чумата. Три дни и три нощи я гонило с огнени стрели. Духали големи фъртуни, та къщи и комини се събаряли. Оттогава Селското заживяло на гробищата и не давало на друга болест да дойде в селото, а само то си прибирало людете на оня свят.

Последната любов на Змея от село Пирин

В подножието на връх Ореляк, живописно накацало по бреговете на река Пиринска Бистрица, се намира магическото село Пирин, където змейските истории са живи и до днес. В това може да се убеди всеки любопитен гост, който мине тъдява и попита местните хора за Гинчовия змей, за пещерата Змейова скала, където влюбеният змей е отвличал избраниците си Каля или Стана, или за змейската къща, построена от сина му.

Вероятно последната любов на змея е била Николина от Гинчовия род. Живяла в селото докъм шейсетте години на миналия век и мнозина си спомнят за нея: жена със следи от предишна хубост, но с алени белези от изгаряния по лицето. Била „малко недъгава”, „никаква”; живеела сама, обикаляла и просела по улиците, а хлапетата я дразнели и й се подигравали. Нощем пеела странни протяжни песни, които огласяли притихналото село. Зад тъжната й съдба се криела невероятна тайна – Николина била любена от змей.

Баба Злата Стоименова разказва: „И тая много била убава, Николина. На хорото най-убавата тя. И кат си играла на хорото, взела да дреме. Па той змея отишъл там, над хорото, да си я закара”.

Сякаш изпаднала в транс, девойката се отправила към дома си. Майка й забелязала, че нещо не е наред, и тръгнала след нея. Когато стигнала вкъщи, намерила Николина заспала, а до нея лежал красив млад мъж с руси коси. Изплашена, жената потърсила съвет от съседка: „Що да правиме таа наш’та мома? Змея я люби. Що да направиме да я откажеме от нега?”. Съседката знаела магическа билка, способна да прогони змея – стовръз. Набрали от вълшебното растение, сварили го и с отварата полели момичето. Змеят не се приближил повече до избраницата си, но оттогава тя вече не била същата.

Баба Петра Калинова пък твърди, че змеят си харесал Николинка и още едно момиче, докато били още в люлка, и редовно ги посещавал. Явявал се във вид на ярка светлина, докато наоколо било мъгливо и мрачно. Чудели се двете майки какво е това чудо, пък се досетили, че змей люби децата им. Допитали се до съседки и те препоръчали разделната билка стовръз. Щом обаче полели момиченцата с магическата отвара, едното починало, а другото, Николина, останало осакатено за цял живот. Дали билката е била силно отровна, или отварата е била прекалено гореща и майките неволно са попарили децата си? Възможни са различни тълкувания, но историята на Николина продължава да се помни и разказва, и да вълнува въображението на слушателите…

Ако необичайните змейски истории са развълнували и вас, може да откриете още много песни, приказки, легенди, разкази, поговорки, че дори и вицове, в книгата „Змей. Змеица. Ламя и хала. Сборник с фолклорни текстове”, подготвена от екип учени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с отговорен редактор доц. д-р Вихра Баева. Книгата заедно с други издания на ИЕФЕМ и издателство „Изток – Запад” ще бъде представена в Историческия музей в Благоевград на 10 май (сряда) от 18,00 ч.

Сподели:
Бомба x
Ето кои са най-често срещаните женски сексуални фантазии Ето кои са най-често срещаните женски сексуални фантазии
ПИК TV x
ПЪРВО В ПИК TV: Проф. Ангелов с извънредно изказване от парламента: Какви са предложенията ви за НОЩ, щом не искате хирурзи? (ОБНОВЕНА) ПЪРВО В ПИК TV: Проф. Ангелов с извънредно изказване от парламента: Какви са предложенията ви за НОЩ, щом не искате хирурзи? (ОБНОВЕНА)
ново
Днес: 31
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК
Сега
-
четат това