ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Военен лекар, помагащ на ранените бойци в завода "Азовстал" в Мариупол, разказа за тежката ситуация в лечебницата или онова, което е останало от нея, на 81-вия ден от блокадата на стоманодобивния комплекс.
Близо три месеца там се сражават украински военни от гранична полиция, батальона "Азов", морски пехотинци и Териториалната отбрана на Украйна.
Ето споделения от него пост в Telegram: "Намирайки се сред братята си, отдавна забелязах появата на миризма на ацетон, оплаквания от главоболие и припадъци. Те постоянно имат позиви за повръщане, макар че на практика няма вече какво да повръщат. Още преди месец свършихме метоклопрамида и ондансетрона (лекарства против гадене и повръщане - бел.ред.).
Ранените се нуждаят от засилено хранене, тъй като нормалното зарастване на рани изисква възможно най-много протеини и въглехидрати, иначе тъканите няма как да регенерират. И ако вземем предвид и факта, че раните загнояват и това отнема основната част от имунитета и силата, тогава шансовете за възстановяване са незначителни.
Всеки от нас тук загуби тегло и продължаваме да слабеем. Лично аз съм свалил 20 кг, има такива, които са свалили около 25 кг, но в същото време трябва да изпълняват бойни задачи. Всичко това е следствие от липсата не само на висококалорично хранене, но и на хранене по принцип. Ядем минимално количество. За критичността на ситуацията допринася и липсата на питейна вода - във водата ни има много ръжда и патогенни бактерии, а водата е с голяма твърдост. Продължителната употреба на такава вода води до дисбактериоза, нарушение на киселинността на стомаха. И всичко това при пълна липса на лекарства и антибиотици."
В свой пост и в Instagram лекарят пише, че операции се правят денонощно в помещения, "където е невъзможно дори да се живее нормално, какво да говорим за операции. Инфузионните разтвори са почти приключили. Материал за превръзки и чисти чаршафи няма. Раните гният." Въпреки всичко бойците не губят надежда. Постът на медика завършва с думите: "Силата на момчетата, които в същото време са на позиции, не може да се изрази с думи. Но очите им са пълни с надежда и вяра, че скоро ще бъдем спасени."
