ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Според американеца Едуард Грифин, автор на книгата “Свят без рак”, съществува универсален лек срещу всички злокачествени образувания. Фармацевтичната индустрия обаче го е обявила за незаконен, интересувайки се единствено от финансовите си изгоди. Става дума за витамин В17, набеден за отрова преди повече от три десетилетия. Какво е съвременното виждане за това природно съединение? Наистина ли убива туморните клетки? Може ли да се използва като средство за профилактика? Михаил Попов, София
Години наред вещество, съставено от две захарни молекули / бензалдехид и цианид/, е смятано за витамин. Причислявано е към В-групата под номер 17. Известно е също като амигдалин. Съвременните проучвания сочат, че В17 е по-скоро витаминоподобно съединение. Това не променя доказан във времето ефет – съдържащата се в амигдалина цианидна съставка уврежда и убива злокачествените клетки. Но прекомерният прием на В17 може да е токсичен и за целия организъм. Въпреки риска пречистeната форма на съединението, известна като лаетрил, била прилагана за лечение на онкоболни чрез поемане през устата или инжекции.
В момента веществото не е официално разрешено за лечение от Администрацията по храните и лекарствата в САЩ . Защото трябвало да се проведат допълнителни изследвания, които да докажат ефикасността му. Факт е обаче, че при народи, консумиращи храни, богати на В17, ракът е непознат. Например, сред жителите на долината Хунза /между Индия и Пакистан/ не се наблюдавали злокачествени заболявания, докато традиционно хората се хранели с просо и кайсии – продукти, съдържащи В17.
Щом жителите на Хунза се сблъскали със западната цивилизация и започнали да консумират рафинирани храни, честотата на онкозаболяванията при тях се изравнила с тази на развитите страни в света. Все пак не е разумно да се прекалява с амигдалина. Той може да се ползва за предпазване от рак, само ако се приема разумно – на ден по няколко горчиви ядки от типа на бадем, кайсия или праскова.
Други източници на В17 са просото, лененото семе, лещата, семки от ябълка или грозде. Най-много от противораковото съединение има в дивите горски плодове, както в семената им, така и в тяхната месеста част.
